Жестокият месец
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-276-8
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Жестокият месец». Краткое содержание книги:
Пролет е и в идиличното планинско селце Трите бора всичко се пробужда за нов живот. Но април се оказва жесток и безмилостен. Преди да отключи вратите към дългоочаквано ново начало, месецът поднася смърт.
Навръх Великден няколко от жителите на селцето се събират в прокълнатото имение на хълма, за да проведат спиритичен сеанс и да очистят старата къща от злото. Но вместо да прогонят духовете от нея, помагат за създаването на още един. Забележителна жена, обичана от всички в околността, умира от страх по време на сеанса. Освен ако не е убита…
Легендарният инспектор Арман Гамаш от квебекската полиция отново поема към Трите бора заедно с екипа си от млади специалисти, за да разплете мистерията. Но сега самият той се бори с призраци от миналото си и с твърде реални врагове от настоящето. И някои от тях може да са в собствения му екип
Спря да търка ръце и стисна едната с другата.
– Още по време на вечерята осъзнах, че трябва да умра. Болката беше твърде силна. Докато Питър и Клара говореха за градината, за готвене, за случките от деня, аз обмислях начини да се самоубия. Тогава ми дойде идеята. Реших да се върна в онази стая, да седна и да чакам.
Нищо не помръдваше. Дори часовникът над камината бе замлъкнал, сякаш времето беше спряло.
– Знаех, че ако чакам достатъчно дълго в тъмното, онова, което обитава къщата, ще ме намери. И то наистина дойде.
– Какво се случи?
– Нещото, което уби Мадлен, дойде.
Беливо изрече думите без чувство за вина, без смущение. Просто като факт. Някакво създание бе дошло от отвъдното, за да го отнесе.
– Дойде по коридора. Чух го как дращи и стърже. Беше непрогледна тъмнина и аз седях с гръб към вратата, но знаех, че е там. Внезапно запищя като онази нощ. Запищя точно до ухото ми. Вдигнах ръце, за да го отблъсна.
Мосю Беливо размаха хилави ръце около главата си, сякаш си се представяше отново в онази стая.
– После хукнах да бягам. Избягах с крясъци от стаята.
– Избрали сте да живеете.
– Не. Бях твърде уплашен, за да умра. Във всеки случай, не исках да е по този начин. – Беливо се наведе и се вгледа напрегнато в Гамаш. – В онази къща има нещо. Нещо, което ме нападна.
– Вече не, мосю. Вие сте го убили.
– Така ли? – Беливо се облегна, сякаш тази идея го блъсна назад физически.
– Била е мъничка червеношийка. Вероятно уплашена колкото вас.
На мъжа му трябваха няколко секунди, за да осмисли чутото.
– Значи съм бил прав все пак. Нещото, което носи смърт, е било в стаята – изрече бавно. – Това съм бил аз.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА
– Много ми харесва как сте преобразили мястото – заяви Оливие, докато подреждаше салфетки и чинии в бившата гара. Тъкмо оставяше купичка супа на шкафчето, при списъка със заподозрените, когато с радост забеляза, че името му не е сред тях, и с още по-голяма – че това на Габри е. Чакай само да му каже! Щеше да се побърка от страх.
По средата на масата имаше гореща пилешка яхния с кнедли.
Главният инспектор се бе отбил в бистрото, за да помоли Оливие да донесе обяд.
– Как е мосю Беливо? – попита ресторантьорът. Беше видял Гамаш да идва от къщата на бакалина.
– Бил е и по-добре, предполагам.
– И по-зле. Спомням си колко скърби след смъртта на Жинет. Добре, че бяха Хейзъл и Мадлен. Те му помогнаха да се съвземе. Канеха го по всякакви поводи, особено на важни дни като Коледа. Спасиха му живота.
Гамаш се питаше дали и Беливо им бе толкова благодарен. Замисли се също за Хейзъл, останала съвсем сама, и дали в крайна сметка двамата ще се сближат.
Малко след като главният инспектор бе влязъл в оперативната зала, Бовоар се бе върнал от претърсването на дома на Хейзъл. Минути по-късно дойде и Лакост от Монреал и всички се събраха около масата. Оперативката бе в разгара си, когато Оливие донесе обяда.
Ресторантьорът нарочно се замота по-дълго, но те не казваха нищо интересно. Накрая Бовоар любезно го изпрати до вратата и затвори след него. Оливие се облегна за момент на студения метал, но не чу нищо отвътре.
Нямаше и какво толкова да чуе освен дрънкане на чинии, докато полицаите си сипваха супа с червена леща, къри и ябълка и ароматна яхния с големи парчета месо, и отваряне на безалкохолни напитки. Гамаш си взе бира.
– Докладвайте.
– Намерихме ефедрин – съобщи Бовоар и постави шишенцето на масата. – Снехме отпечатъци и ги пратихме в Монреал.
Вече бе информирал Гамаш, но сега разказа за претърсването на останалите членове на екипа.
– Софи Смит отрича, че е неин, но това се очакваше. Преди това призна, че е имала силни, може би маниакални чувства към Мадлен. И е лъжкиня. От самото начало се съмнявах, че глезенът ѝ е изкълчен, и наистина, когато ѝ се наложи, започна да стъпва на него съвсем добре. Да бяхте видели лицето на майка ѝ.
– Ядоса се, че дъщеря ѝ се е преструвала? – попита Лемио.
– Ох, как може да си толкова глупав? – присмя му се Никол и той я погледна на кръв.
– Полицай Никол, предупреждавам те – сряза я Гамаш.