Тринайсетте цвята на дъгата
- Автор: Коллектив авторов
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тринайсетте цвята на дъгата». Краткое содержание книги:
И тогава изведнъж той свърза две и две. Но разбира се! Коя нормална чистачка в училище би го заключила в празна класна стая само защото търси сина си? Тук имаше конспирация. Тук имаше магьосническа конспирация. А може би — обади се гласът на съмнението — просто е сметнала, че подозрителен трийсетгодишен мъж, който бяга по коридорите на училището, не е най-подходящият посрещач за стресираните първолаци?
Трябваше да провери дали тук наистина беше замесена магията. Погледът му попадна върху старата метла с дълга дръжка и фанатична усмивка разряза долната третина от лицето му.
— Това е птица! — провикна се някой.
— Не, това е самолет! — автоматично възрази друг.
— Това е баща ми, яхнал метла! — ужаси се Влад и изобрази маймуните „не виждам“, „не чувам“ и „не говоря“ в бърза последователност. — Тате, слизай веднага оттам!
— Ти пък кога се появи? — извика баща му от перваза на прозореца.
— Тук си бях през цялото време! Ти изведнъж се разкрещя и хукна нанякъде!
— Да бе, да не би да ставаш невидим?
Влад се изчерви, но после веднага пребледня, защото баща му скочи от втория етаж и полетя надолу, все още стискайки метлата между коленете си.
11.
Влад беше чувал, че когато попаднеш в плаващи пясъци, трябва да стоиш неподвижно. Може би за да те помислят за умрял. За по-голяма правдоподобност килна глава настрани и изплези език във физиономия на неподправена умрялост. Пясъците явно не се хванаха. Владимир пое дълбоко въздух, стисна очи и пропадна през пясъка.
Надявайки се да не се намери в компанията на светец с връзка ключове или висок закачулен тип с коса, той отвори очи. И видя нещо, което не биха си представили и най-умопомрачените религиозни водачи.
Стоеше срещу гише. През стъклото го наблюдаваше очилата лелка, от онези, които сякаш специално ги леят по калъп, за да ги нареждат зад разни гишета. Лелката вдигна поглед към него, намести огромните си очила и заяви носово:
— Следващият.
Владимир пристъпи към гишето.
— Май съм аз — усмихна се той, но лицето на лелята си остана каменно.
— Какво обичате? — попита тя.
Влад не издържа на изкушението.
— Равиоли — заяви.
— Момент, да ви издам формуляр — не се трогна лелята.
— Ама не — побърза да я спре — бъзиках се.
— Ха-ха — констатира тя. — Какво обичате?
— Бих искал да премина в Другия свят, моля.
— Кой е другият свят? — гледаше го, сякаш е пълен идиот.
— Един такъв… имат компютри и нямат дракон.
— А вие сте от…?
— Нямаме компютри, но имаме дракон.
— Един дракон?
— Ами да, застрашен вид е.
Лелята записа нещо на листчето пред себе си.
— Това — подаде му листчето — е номерът ви. Идете на осмо гише, за да ви издадат формуляр.
Влад кимна.
— А къде е осмо гише?
— На осмия етаж.
— И предполагам, нямате асансьор?
Лелята само го изгледа над рамките на очилата си и му обърна гръб.
Когато най-после стигна до осмо гише, капнал от умора и задъхан, лелята вече го чакаше.
— Нали нямало асансьор? — тросна се той. Тя пренебрегна въпроса.
— Какво ще обичате?
— Но вие току-що… — внезапно Влад разбра, че няма смисъл, затова просто повтори исканията си. — Искам да премина от света с дракон и без компютри в света без дракон и с компютри, моля.
— Трябва да си вземете номер.
— Вече имам номер! — той й подаде листчето.
— Тогава попълнете формуляра. И приложете удостоверение за цвят.
— Моля?
— Удостоверение за цвят. Какъв сте на цвят. В света, в който искате да отидете, цветът на съществата от вашия вид варира в рамките тъмнокафяво — светлорозово.
— Абе жена, не виждаш ли какъв цвят съм?
— Петнадесети етаж — тя му подаде формуляра и му обърна гръб.
На петнадесетия етаж лелята поиска фамилна анамнеза. Никоя от болестите не му беше дори смътно позната, освен „Вселенската епидемия от въшки, 13764 г.“.
На двайсет и първия трябваше да представи удостоверение за благородство.
На четиридесетия даде мигли за измервания.
На шейсет и седмия лелята му връчи лист и химикалка и заповяда да напише стихотворение, две строфи, в петостъпен ямб.
Влад отчаяно се молеше нещо да прекрати това, ако ще и краят на света да е. Беше твърдо убеден обаче, че Апокалипсисът тук никога няма да настъпи. Нямаше да издадат на Антихриста формуляр, понеже няма акт за раждане.
Пристигна на етаж седемдесет и седем, бесен, изтощен и въоръжен с разнообразни резултати, формуляри, удостоверения и листа с двете строфи, посветени на портокаловия сок.