Цербер: Вълк в кошарата

Дилън го гледаше недоумяващо и аз се намесих.

— Думония ни обяснява, че командата за заличаване на информацията може да се задейства не само при насилие, но и по желание на носителя, а дори и от външен източник — да речем втори агент на Конфедерацията. Май нашият мил доктор си е послужил с нещо подобно спрямо Лару, за да осигури собственото си благополучие.

Психиатърът се ухили до уши и кимна.

— Но нали все пак ще му дадете отговора, към който се стреми толкова стръвно! — избухна жена ми.

Докторът вече с мъка сдържаше кикота си.

— Моля те, Дилън, положи още малко усилия — казах спокойно. — Вече познаваш нашия начин на мислене. И си припомни, че в онези квазиклетки може да се вкара каквато и да е допълнителна програма.

Тя млъкна и се намръщи. Тъкмо смятах, че ще трябва да й поднеса всичко сдъвкано, когато видях как изведнъж долната й челюст увисна.

— Олеле!…

— Съжалявам, че ще го свършиш сама — промърморих след малко. — Мразя да пропускам най-сладките моменти в подобно голямо надлъгване. В края на краищата, идеята е моя.

— Има начин да избегнем и това — невинно напомни докторът, но аз забелязах пламъчетата в очите му. — Подготвил съм всичко, в случай че се съгласите.

Дилън ни погледна смутено.

— Аз… не знам дали ще се престраша.

— Да, рискът е голям — призна Думония. — Напълно разбирам предпазливостта ви. Двамата можете да се окажете едновременно и в двете си тела. И какво? Нали и без туй ви се иска да сте вечно заедно. Или пък ще се слеете в една нова личност… Истински страшното за вас е изведнъж да осъзнаете, че не си допадате особено. Важи повече за Куин, който преди да попадне тук и открие, че е що-годе добър човек, бил един крайно неприятен особняк.