Дълга тъмна нощ

— Добре. Искам да потеглиш, преди да се е стъмнило, което е скоро. Трябва да си напуснала града преди залез.

— Окей, окей… тръгвам си. Знаеш ли… повечето бащи биха били доволни дъщерите им да са край тях.

— Не се прави на остроумна.

Тя го сграбчи за поредната болезнена прегръдка. Чу го леко да изохква и побърза да го пусне.

— Извинявай, извинявай… Забравих!

— Няма нищо. Само малко ме понаболява. Винаги можеш да ме прегърнеш. Е, имаш ми стационарния. Когато се прибереш, звънни на него и ми остави съобщение на гласовата поща, че си у дома и в безопасност. А аз пък ще проверявам редовно.

— Първо изчисти натрупаните съобщения. От вчера съм те търсила поне десет пъти.

— Добре. Донесе ли нещо?

— Само себе си.

Бош я отведе до входната врата и я съпроводи до фолксвагена. Кимна на полицая в патрулната кола. Отново огледа улицата в двете посоки, за да провери дали няма пришълци. Този път дори погледна към небето, преди да върне поглед върху дъщеря си.

— Как се държи колата? — попита за всеки случай.

— Добре е.

— Още едно-две твои идвания и ще сменя маслото и ще проверим гумите.

— Мога да го направя и аз.

— Ти си заета.

— И ти.

Прегърнаха се пак, забравили за ребрата. Той я целуна по темето. Сърцето го болеше повече от ребрата, но наистина искаше тази нощ тя да е възможно най-далече от него.

— Не забравяй да се обадиш на стационарния — напомни й той.

— Обещавам — каза тя.

— Обичам те.

— Обичам те.

Бош я проследи да се отдалечава и да се скрива зад завоя. После пак влезе в къщата, като кимна за пореден път на полицая, на когото се бе паднала убийствено скучната задача да виси без работа пред дома му. Поне имаше кола, в която да седи, а не да стои на пост пред вратата му.

Когато влезе, Бош отиде направо при стационарния телефон в кухнята и извади от джоба си визитка. Позвъни на лейтенант Омар Сеспийдс, командира на СО, работещ по случая Кортес. Когато Сеспийдс му отговори, дори не му се представи.

— Трябваше да ме уведомиш, че си е дошла.

— Не можех да го направя. Знаеш го много добре. Освен това ти нямаш телефон. Как бих могъл да те уведомявам за каквото и да било?

— Глупости — сряза го Бош. — Използвал си я като примамка.

— Това изобщо не е вярно, Хари. Не можем да постъпваме така, най-малко с дъщерята на ченге. Но ако ти се бях обадил, ти щеше да й позвъниш, тя щеше да обърне по пътя и да се върне. Само че това щеше да издаде играта. Ние не правим така и ти отлично го знаеш — ние играем с картите, които са ни раздадени.

Бош се поуспокои, като разбра логиката на отговора. Сеспийдс имаше екип, който наблюдаваше Мади, също както имаше друг екип, който следеше Бош, и трети на мястото, където се предполагаше, че се крие Кортес. Ако в придвижването на Мади бе настъпила някаква неестествена промяна — като например обратен завой по пътя й към Ел Ей, — това можеше да подскаже какво се случва на онези, които може би я наблюдаваха или следяха.