Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Така славно и романтично загина в ресторант „Прага“ известният терорист Дюк.
32.
Нина научи за смъртта на Дюк от съобщение по радиото във влака. Тя пътуваше за Брянск в общ вагон — миловидна жена със син шлифер, с голяма чанта и работещото радио отначало страшно я дразнеше. Когато рано на сутринта след тежката нощ, прекарана в седнало положение, съседите отново пуснаха радиото, беше готова да направи скандал. Но в новините съобщиха за убийството на терориста Дюк в московския ресторант „Прага“ и всички мисли за скандал се изпариха. Последва предаване, изцяло посветено на проблема за „Съда на Народната съвест“. Нина като омагьосана слушаше разказа за това как трима терористи държали в напрежение цялата московска милиция и как накрая ги ликвидирали. Изброяваха се убитите, предимно представители на криминалната икономика, и някакви солидни социолози се опитваха да прогнозират развитието на ситуацията. Вече се говореше за действията на „Съда на Народната съвест“ в провинцията, което се приемаше там без рязко осъждане. Нечий опит да проведе анализ на общественото мнение доведе до смайващ резултат: повече от половината запитани одобряваха действията на терористите. Специалистите го обясняваха с липсата у нашите маси на правово съзнание.
Нина никога не се беше замисляла сериозно за кого работи. Знаеше, че при тези акции се реализира утопичната идея на Феликс за зараждането на ново органично общество, но как и защо трябваше да се зароди това общество, нямаше представа. Тя дори не възприемаше съвсем ясно социалния аспект на своята дейност. За нея убитите бяха представители на абстрактното зло и ликвидирайки ги, тя по някакъв начин продължаваше делото на убития си мъж. Сега, като чу, че мнозинството запитани одобряват тези убийства, тя беше направо поразена. Беше й приятно да осъзнава, че на нейна страна е мнението на огромен брой хора.
Никога не беше ходила в Брянск и затова отдели известно време, за да се запознае с града. Остави сака си на съхранение на гарата (Феликс би я убил за такава небрежност) и отиде да се разходи. Намери улицата, на която живееше Люсин, блока му. Времето беше топло и тя с удоволствие поседя на една пейка в градинката, наблюдавайки входа му.
Тя се обади у тях от външен телефон и научи от жената, която вдигна слушалката и говореше със силен украински акцент, че Григорий Яковлевич е на работа и ще се върне чак към шест часа. Това я устройваше и тя реши да отиде на кино.
Под шлифера носеше спортен костюм, така че за да се преоблече, й трябваше съвсем малко време. Със специално приготвеното яке отново заприлича на мъж, в якето имаше „Макаров“ със заглушител, в страничния джоб — люгер, а на крака й беше закрепен малък браунинг. Освен това под якето имаше гумена палка, изобщо цял арсенал. Сега, след като чу историята за смъртта на Дюк, тя си помисли, че съвсем не е лоша идея да носи със себе си и граната.
Пластините под устната, черните очила и плетената шапка бяха финалният щрих. Когато отново даде сака си на гардероб, вече изглеждаше съвсем различно.
Беше топла вечер и улиците бяха пълни с народ. Някои й хвърляха предпазливи погледи, видът й беше действително бандитски и тези погледи я смущаваха. Би предпочела да се разтвори в тълпата.
Двама подпийнали младежи, които стояха на вратата на една кръчма, също я забелязаха.
— Ей, образ — каза единият. — Я ела тука!
Нина не отговори и продължи пътя си към набелязаната цел.
— Тука, казах! — закрещя онзи грубо и пиянски.
Нина презираше тези боклуци и затова му отговори студено:
— Разкарай се, тъпанар.
Ниският й глас съвсем приличаше на мъжки.
Двамата се захилиха и този смях не предвещаваше скорошен край на конфликта. Нина ускори крачка, но скоро чу зад себе си рев на мотоциклетни двигатели. Настигаше я цяла компания моторизирани хулигани, рокери. Първият я ритна, минавайки покрай нея и тя падна. Минувачите на улицата бяха малко и когато рокерите я наобиколиха даже тези, които бяха наблизо, побързаха да се скрият.
Нина нямаше никакво желание да влиза в конфликт.
Забелязвайки близката пресечка, тя хукна натам и веднага рязко спря — беше задънена. Радостно хилещите се младежи я последваха и тя се оказа притисната до стената.