Нощна сянка [bg]

— Точно така. И змията сте били вие, мастър Бенедикт. За пред хората сте се престрували на набожен капелан, а всъщност тайно сте се промъкнали в душата на домина Маргарет. Прелъстихте ли я? Тя ли се опита да си вземе от вас онова, от което е била лишена? Мисля, че вие сте запалили убийствената й ненавист към злия й брат и сте я подтикнали да участва в унищожението му.

Мастър Бенедикт изгледа студено кралския пратеник.

— Подготвили сте всичко — продължи Корбет. — Изпратили сте съобщение на Свободните братя и те пристигнали в Дувър, а после продължили към Есекс. Домина Маргарет, която по ваше настояване още се преструвала на предана сестра и набожна игуменка, убедила брат си, че Свободните братя не представляват никаква заплаха, и той им позволил да се подслонят в Мордерн. През това време вие и съучастниците ви тихомълком сте се подготвяли за отмъщението си — купили сте си оръжия, упражнявали сте се в стрелба и сте се сдобили с чертеж на убежището и на тайния брод до острова.

— Какъв таен брод? — заинати се мастър Бенедикт.

— Този таен брод, който води до Острова на лебедите, мастър Бенедикт. За него са знаели само Скроуп, Гастон и домина Маргарет, които са си играели там като деца. Вчера го споменах. Домина Маргарет сигурно ви е казала за него. Именно така вие, убиецът на Скроуп, сте прекосили езерото. Все пак доста често сте посещавали имението, мастър Бенедикт, и сте имали възможност многократно да минете по брода, особено през пролетта и лятото, когато върбите зад убежището са ви създавали добро прикритие. Освен това сте се измъквали, за да се срещате със Свободните братя, които, разбира се, са били добре дошли в „Сейнт Фрайдсуайд“. Събирали сте се там и сте заговорничели на воля. Градският идиот обаче, колкото и слабоумен да е бил, все пак е можел да забележи нещо нередно.

— Но нали тъкмо домина Маргарет ви каза, че идиотът е идвал тук…

— Разбира се, че ще ми каже. Казала го е, за да си помисля, че двамата сте невинни. Подхвърлихте ни един ценен свидетел и преди да успея да го разпитам, сте го убили.

— Да не би да намеквате, че аз съм Сагитариус? — попита мастър Бенедикт. — Спомнете си онази вечер в Мисълам, когато чухме изсвирването на ловджийския рог — и двамата с домина Маргарет бяхме там с вас.

— Да, това е странно — съгласи се Корбет. — А още по-странното е, че го споменавате. Онази вечер чухме рога, но нападение не последва. Защо? Подозирам, че по-рано през деня, преди да дойдете на угощението, тайно сте посетили градския идиот и сте го подкупили, за да надуе ловджийския рог вечерта. По-късно сте се срещнали с него, за да му платите и да си приберете рога. Лесно сте можели да го скриете, пък и дори да беше намерен у вас — все пак много хора притежават ловджийски рогове. Изсвирванията онази вечер са били само за отклоняване на вниманието ни. Сторихте същото и когато дойдохме тук, за да изгорим мъртвите. Нищо не ви е коствало да се скриете зад руините или между дърветата и да надуете рога три пъти. Целта ви е била същата — да ни объркате и да ме накарате да си мисля, че Сагитариус не е никой от хората, с които се бях срещнал в Мисълам.