Импулсивно [bg]

Тя протегна ръка към Сюзън. Сюзън каза:

— Имаше един човек, който се опитваше да накара съпрузите ни да инвестират при него. Заведе ни на вечеря в „Кът“ — това е новият ресторант на Волфганг в Бевърли Уилшър. Похарчи много за вино, всичко беше тип-топ.

— „Фор Сийзънс“ в Бевърли Уилшър — каза Барб. — Сега имаме два „Фор Сийзънс“, на километър и половина един от друг, сигурно е много объркващо за туристите.

— Този човек наистина беше много усърден в опитите си — продължи Сюзън. — Дойде вкъщи. У нас, защото Барб прави нова кухня и тя, Майк и Лейси се хранеха у дома. Съпрузите ни все още обмисляха предложението му, така че го поканихме, когато организирахме коктейла.

— В помощ на музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис — добави Барб. — Двете със сестра ми планирахме цялото събитие. На поляната имаше тента и оркестър, хората се забавляваха.

— Всичко беше приготвено в моята кухня — каза Сюзън. — Разместихме мебелите и хората можеха да се качат на втория етаж и да се порадват на гледката от дневната.

— Много хубаво парти — продължи Барб. — Говореха за него седмици наред. Единственият неприятен момент беше той. Каза нещо и на двете ни, а най-странното е, че не го бяхме разбрали, докато не го обсъдихме вчера.

— Значи очевидно не е била случайна реплика — каза Сюзън.

— Очевидно — повтори Майло.

Барб каза:

— Първо попита за имота, изглеждаше истински заинтригуван. Много хора се интересуват, защото къде днес ще намерите незастроена земя насред Бел Еър? И никой не може да разбере как Сю и аз си я поделяме така безпроблемно. Така че само това не би направило впечатление. После обаче, след като научи подробностите…

— За басейна — намеси се Сюзън. — Въпреки че вече му бях казала, той е провел същия разговор и с Барб…

— Играеше ни номера, все едно не си говорим помежду си — рече Барб.

— Май така си беше — рече Сюзън.

— Както и да е. Работата е там, че след разговора за басейна той се усмихна по един странен и зловещ начин.

— Перверзен, ако искате да знаете — каза Барб. — Имах чувството, че цяла вечер ме сваля.

— И аз — добави Сюзън.

— Нищо заслужаващо вашето внимание, лейтенант, но нали се сещате — твърде дълго ръкостискане? Целувка по бузата, която е малко прекалено близко до устата?

— Не беше особено умно от негова страна, като се има предвид как преследваше Хол и Майк да инвестират при него. Какво си е въобразявал, че ние ще се запалим и ще почнем да обработваме момчетата ли?

— За момент си помислих, че наистина ще ме целуне — рече Барб. — Вместо това прошепна в ухото ми: „Може да стане прекрасен семеен парцел“. „Моля?“, казах аз. А той продължи: „Погребален парцел. Много богати семейства в Европа имат такива, белег за аристократичност е“.