Чуждо тяло [bg]

Дженифър се изправи разтревожена и се ослуша. Може би собственикът се опитваше да събере животните? Едва събрала смелост да надникне зад завесата, някой я дръпна грубо встрани. Тя изкрещя стреснато, човекът направи същото.

Беше Нийл Маккългън.

— Господи, как ме изплаши! — извика той, притиснал ръка към гърдите си.

— Аз съм те изплашила? — извика Дженифър със същата сила. — А ти мен? И какво правиш тук, за бога?

— По-късно ще ти обясня — отвърна Нийл. Той протегна ръка, за да й помогне да слезе от тухлите. Зад гърба му собственикът на магазина се опитваше да се освободи от купчината клетки с пилета, върху които най-вероятно беше блъснат. Няколко клетки бяха счупени и освободените пилета нервно щъкаха наоколо.

Дженифър поклати глава и вдигна предупредително ръце.

— По-добре не ме пипай. Паднах от триколката в някакво…

— Знам. Видях.

— Така ли? — Дженифър слезе от тухлите. Погледна нервно към неколцината индийци, които беше последвала в магазина.

— Определено.

— Искам американците да се махат оттук — изкрещя собственикът, след като излови освободените пилета и ги натика във вече пълните клетки. — Искам всички да излязат навън!

— Да вървим — каза Нийл, като се стараеше да стои между собственика и Дженифър. — Вече няма от какво да бягаме.

Нещата навън се бяха нормализирали. Хората вече не тичаха панически и бяха започнали да се събират по улицата. Магазините отново отвориха. А най-хубавото беше, че освен застреляния мъж, май никой друг не беше пострадал.

— Вече ми омръзна — каза Дженифър и спря по средата на улицата. Тя трепереше цялата, след като беше осъзнала какво й се бе случило. — Знаеш ли какво стана?

— Донякъде — отвърна Нийл. — Вървях зад теб и се опитвах да те настигна, когато започна стрелбата. Преследвам те още откакто напусна хотела. Изгубих те при Червения форт.

— Не събрах смелост да вляза вътре — призна Дженифър. — Оказа се, че не мога да се оправя и на пазара. Исках да помоля шофьора ми да обърне и да ме откара при колата, когато прозвучаха изстрелите.

— А аз тъкмо стигнах до джамията, когато те зърнах за миг, преди да се изгубиш сред уличките с онази велорикша. Трябваше да си проправя път през тълпата, за да не те изгубя отново. — Нийл махна с ръка. — Дори не бях сигурен в каква посока си тръгнала. Но бързах колкото можех. Когато отново те видях, до теб стоеше някакъв мъж и вадеше пистолет. Аз изкрещях „убиец“ и се затичах още по-бързо, но някакъв дребен мъж зад мен се оказа по-бърз. Беше като каубой, измъкна пистолета си, „бам, бам“, след което изкрещя „полиция“ и извади значката си. Това беше. Видях те да падаш от триколката и да побягваш. Едва успях да те проследя. Много бързо тичаш.

— Мислиш ли, че онзи мъж е искал да ме убие? — попита нервно Дженифър. Тя смаяно вдигна ръка към лицето си, но изведнъж от нея я лъхна неприятна миризма и побърза да я свали.