Индийската съпруга [bg]

— Уликите не са достатъчни — съгласи се Линда. — Обаче когато станат много и сочат срещу един извършител, нещата се променят и уликите стават сериозно основание за нещо друго.

— За какво?

— За преценка на вероятностите.

— Откъде знаеш такива думи? — слиса се майката.

— От вестниците — обясни Линда. — Йоран кара кола, каквато видях край Витемуен. Бил е облечен като мъжа, когото видях там. Не може да намери нито дрехите си от онази вечер, нито обувките. Не може да обясни къде е бил. Поднесъл е на разследващите няколко лъжи, за да си осигури алиби, но всичките му версии са оборени. В деня след убийството лицето му беше изподраскано. В колата му е имало тежести — вероятното оръжие на престъплението. Върху жертвата са намерили следи от магнезий на прах, най-вероятно полепнал по косата на Йоран, докато е тренирал в „Адонис“. Йоран е излязъл от фитнес залата, приятелката му го е зарязала и е минал с колата покрай Витемуен. И накрая, но не на последно място: признал е, че той е убил индийката. Какво повече ти е нужно?

Майка ѝ поклати объркано глава.

— Не, бога ми. Направо не зная.

Тя отново погледна бялата блуза.

— Кога ще я обличаш?

— Трябва ми за среща.

— Тази вечер ли?

— Рано или късно.

— Що за странен отговор? — майка ѝ отново се разтревожи. — Напоследък си се променила. Извинявай, но не разбирам какво става с теб. Всичко наред ли е?

— Да, чувствам се удовлетворена — отвърна Линда с глас на дете, което се преструва на възрастен.

— А какво ще стане с училището?

— Имам нужда от кратка почивка.

Със замечтана физиономия Линда вдигна белия плат срещу светлината. Представи си ясно как блузата се обагря в алената лепкава кръв на Якоб. После ще я скъта някъде като любовна ценност. Изведнъж я досмеша и тя поклати разнежено глава. Осъзнаваше, че между мисълта и действието има много голямо разстояние, не беше чак толкова заблудена. Обаче играта ѝ доставяше удоволствие. Караше я да се чувства жива. Даваше ѝ сили да се качва на автобуса, да се спотайва с нож зад гърба в двора на жилищната кооперация, където живее Якоб. Да гледа как любимият ѝ се задава по улицата; как къдриците му лъщят като злато под уличните фенери. Представяше си как изскача от мрака и с един скок се озовава при него. Гласът му е пълен с учудване, когато тя чува последните му думи: Линда, ти ли си?