Дяволски устройства [bg]

— О, всемогъщи Куърк! — извика Том, който започна да си мисли, че неговият бог си играе игрички с него. Ако оцелее, щеше сериозно да се замисли за смяна на божеството.

Изтича обратно към палубата и Хестър.

— Покривът е смазан. Няма да успеем да изкараме „Джени“ през него!

— Някой идва! — провикна се Рибна крокета, който надничаше през един от прозорците на музея. — Цяла шайка. Обзалагам се, че са Изгубени момчета, дошли да видят каква е цялата тази врява!

Хестър погледна през прозорците на носа на „Джени“ към покрива.

— Предполагам, че можем да поместим тези останки, нали?

Том поклати глава.

— Това въже е по-дебело от двама ни. Хванати сме в капан!

— Не се тревожи — отвърна съпругата му. — Ще измислим нещо. — Тя затвори очи в опит да се концентрира, докато Рибна крокета притичваше от прозорец до прозорец и крещеше нещо за Изгубените момчета. Накрая жената отвори очи, погледна Том и му се ухили.

— Дойде ми нещо на ума — каза тя и се зае с различни бутони и лостове на прашните дълги контролни табла. „Джени Ханивър“ залитна и запрати Том назад. Заради шума от запалването на двигателите и освобождаването на скобите не успя веднага да разбере какво е направила Хестър. След това, когато ударната вълна от двойната експлозия счупи прозорците, а „Джени“ се издигна и пое напред, видя, че съпругата му е изпразнила ракетните гнезда в напуканата предна стена, като беше отворила достатъчно голяма дупка в нея, за да може малкият дирижабъл да мине.

— Забрави Рибна крокета! — изкрещя Том в опит да надвика продължителното стържене на един от двигателите в стената на музея.

— О, богове! — отговори Хестър.

— Върни се!

— Нямаме нужда от него, Том. Не Е Желан На Това Пътешествие.

Том се добра до отворения люк, протегна ръка и извика името на момчето. То тичаше към издигащата се гондола с протегнати длани и пребледняло и ужасено лице под импровизирана клоунска маска от посипалата се мазилка. Заради рева на двигателите и тъпото съскане от експлозията, която все още ехтеше в ушите му, Том не чу думите, но нямаше нужда.

— Върни се! — крещеше Рибна крокета. „Джени Ханивър“ се издигна през дим и прах и прелетя над „Олд Стийн“ и изумените и обърнати нагоре лица на Изгубените момчета и грабителите. Дирижабълът отново се върна в небето, където му беше мястото. — Не ме оставяй! Господин Натсуърти! Моля те! Върни се! Върни се! Върни се!