Дяволската стъпка [bg]

Той си махна ръцете. Лицето му бе надвесено над нейното. Катлийн усети как нещо топло капна върху скулата й. Беше се изпотил ли?

— Ето така започна — каза той с несигурен глас. — Едно просто убийство, извършено с ей тези две ръце. Престъпление от любов, биха го нарекли във Франция, но със съответната присъда и затвор… Обаче там, където живеех в Щатите по това време, ме чакаше екзекуция. И избягах. Но това означаваше вече никога да не се върна. Трябваше да си намеря място, откъдето нямаше да ме екстрадират и същевременно да използват услугите ми… Така се озовах в Либия — и там се запознахме с Ошима. И двамата бяхме бегълци, затова отначало се разбирахме много добре. Тя бе заинтересувана от уменията ми и осъществи сделката с Луис Бараган. Наемах се да направя онова, което Джордж Бул не ми даваше да сторя — да построя стрелящо с водород супероръдие. Куинтана и Бараган щяха да получат страшно оръжие за масово унищожение, което да им позволи да се отделят от Мексико, без да се страхуват, че някой прекрасен ден мексиканската армия ще нахлуе в щата и ще им развали партито… Сега обаче мисля, че работата вече е по-дебела. Като гледам накъде са тръгнали нещата, струва ми се, че това супероръдие не е било планирано само да плаши и задържа мексиканската армия. За Бараган не знам, но съм сигурен, че Ошима ще го използва и в това е набъркан и Куинтана.

— Тогава прекрати работата, Едгар — каза Катлийн. — Или пък я бави така, че да не разберат.

Реймън се изправи и закрачи из килията, без да отговори. Явно бе дълбоко развълнуван. Катлийн си помисли дали да не му каже нещо, но, изглежда, бе по-добре да остави това, което бе запалила в него, да си изгори само. Нямаше чувството, че го е раздразнила. Това бе някаква вътрешна борба, с която само той би могъл да се справи.