Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
— Не. Мисля, че познавам доста добре и двата й бряга, ала досега не съм чувал това име. В лагуните има предостатъчно крокодили, а и полуострови. Няма ли да накарате пленниците да ви кажат?
— Не. Сигурно ще се опитат да ни заблудят, а няма да можем да им докажем, че ни лъжат и волю-неволю ще трябва да се примирим с това. Междувременно ние не само ще намерим следите на кавалеристите, но в близост до реката непременно ще срещнем и хора, които ще знаят къде е този полуостров. Убеден съм.
В същия миг пеонът ни съобщи за идването на пратеника. Щом прекрачи прага, негодникът хвърли угрижен поглед наоколо, ала не забеляза никаква промяна. Както и при първото му посещение, лицата ни имаха сериозно изражение, но не издаваха враждебност. Той попита естансиерото:
— Е, ходихте ли до съседа си и взехте ли пари?
— За съжаление не. Той не си беше у дома. Едва утре мога да взема назаем сумата.
— Но аз не бива да чакам толкова дълго!
— Не го разбирам. Защо да не можете да останете тук, докато взема парите?
— Защото ми е наредено да чакам най-много два-три часа. Дайте ми поне наличната сума.
— Но така няма да спася брат си. Нали казахте, че нямате разрешение да приемате по-малко пари?
— Тогава ще взема остатъка после.
— В такъв случай ще ви предложа да вземете цялата сума малко по-късно. Няма смисъл да изплащаме отделни части, понеже и бездруго ще освободите пленниците само когато получите всичките пари.
Човекът изпадна в затруднение. Той видя как брат Иларио бавно се отправи към вратата, но дори и не подозираше, че това се прави, за да му се отреже пътят за бягство. Що се отнася до мен, без да продумам каквото и да било, аз лека-полека се добрах до единия от прозорците, чиито крила стояха широко отворени. Погледнах навън. На двора не се виждаше вече конят на пратеника. Хората на естансиерото бяха проявили съобразителност и го бяха отвели.
— Наистина не знам какво да правя! — каза той унило.
— Ако бях на ваше място, щях да знам — обадих се аз. — Върнете се при майора и поискайте от него нови заповеди.
— Но това ще отнеме доста време. Нима дотогава пленниците ще трябва да се измъчват?
— Просто нямаме друг избор. Впрочем Полуострова на крокодила не е чак толкова неприятно място. Сигурно там ще се чувстват горе-долу добре.
— Господи! — смаяно възкликна той. — Знаете къде е майорът, известен ви е и полуостровът?
— Съмнявате ли се?
— Сеньор, майорът ви нарече сатана. Наистина сте такъв!
— Много ви благодаря! Ако отидете за нови заповеди, поздравете майора от мен и му кажете да се пази от Латоре!
— Но ние сме от хората на Латоре!
— Искате да кажете на Лопес Хордан, нали? Не бива да се объркват такива имена, зад които стоят съвсем различни държави, народи и партии. Предполагам, че Латоре вече е изпратил към вашия полуостров многобройна и силна военна част, за да нападне и унищожи свърталището на майора.
Човекът толкова се обърка, че ми отговори:
— Никой няма да му каже къде и кой е този полуостров!
— Ами! Нали чухте, че аз знам.
— Тогава сте единственият бял, пред когото Пиеро Айнас е говорил за него.
— Пиеро Айнас ли? — бързо се намеси брат Иларио, като ми хвърли многозначителен поглед, понеже беше разбрал, че искам да разпитам пратеника за местоположението на полуострова. — Познавам този човек и ако отново го посетя, сигурно ще ме посрещне с добре дошъл.
Вече бях уверен, че ще научим онова, което искахме да знаем. Ето защо се отказах да задавам и други въпроси, а рекох:
— Виждате, че тази тайна не е само ваша. Други са я раздрънкали, проявявайки ненадеждност подобно на самия вас.
— Аз и ненадеждност!
— Не ми ли казахте, че можем да имаме доверие един на друг? И въпреки това ме излъгахте.
— Не съм, сеньор!
— Разбира се, че ме излъгахте! Казахте, че сте дошли тук съвсем сам.
— Това е чиста истина.
— По-скоро е чиста лъжа! Вашите другари лагеруват в малка долина с едно още по-малко езерце, където растат мимозови храсталаци и висока трева.
Той втренчи слисано погледа си в мен и не успя веднага да ми отговори. Най-сетне продума следното:
— Мътните го взели! Сеньор, вие наистина сте сатана!
— Не е лошо. Казват, че дяволът не го лови нито куршум, нито може да го наръгаш с нож. Следователно няма защо да се боя от Вашето острие.
— Какво острие?
— Нали преди да си тръгнете от онази долина преди час и половина казахте на вашия лейтенант, че имате желание да забиете ножа си в гърдите ми?