Хотел

— Всичките тия показания — каза Диксън — нищо не струват, както се опитвате да ги представите. Вие не сте присъствували и казаното от вас се основава само на приказките на другите.

— Може и да сте прави — каза Питър. — Аз не съм адвокат и не съм запознат с тези неща. Все пак нямам намерение да пренебрегна тези показания. А и независимо от това как ще завърши делото, цялата история ще се размирише доста неприятно и си представям какви главоболия ще си имате в къщи.

Разменените погледи между Диксън и Дюмер му показаха, че ударът е попаднал на мястото.

— Боже господи — обърна се Гладуин към останалите, — та ние не искаме да стигаме до съд.

— Какво смятате да правите? — попита навъсено Лайл Дюмер.

— Ако се разберем, аз няма да предприема нищо срещу вас. Но ако продължавате да усложнявате нещата, ще изпратя към края на деня една телеграма до господин Прейскът, а всичките писмени показания ще предавам на адвокатите му в Ню Ор-лийнс.

— Как би трябвало „да се разберем“? — сърдито попита Диксън.

— Това значи още сега всеки един да изложи писмено случилото се в понеделник вечерта, включително и това, което е станало привечер от самото начало, и имената на замесените служители на хотела, ако има такива.

— Как не! — каза Диксън. — Та да ни подведете с…

— Млъкни, Стан! — нетърпеливо го прекъсна Гладуин, а после попита Питър: — Ако дадем показанията, какво ще правите с тях?

— Макар и да ми се иска да ги представя, където трябва, давам ви дума, че няма да ги покажа на никого освен на някои служители от хотела.