Светлините на Агни Йога
- Автор: Абрамов Борис Николаевич
- Серия: Грани Агни Йоги #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлините на Агни Йога». Краткое содержание книги:
Безобразието и злото са синоними. Красотата и доброто са синоними. Служенето на красотата тук обуславя красотата на обкръжението там и обратно — безобразието създава обкръжение на зло и тъмнина. Животът в тяло е подготовка за творчеството на духа там. Всички развъплътени започват да творят там, по-точно продължават да творят с мисълта си. Но на Земята творчеството се осъществява в съответствие с живота и творчеството в Плътния свят, а там — изключително чрез мисълта. При това продуктите на творчеството заобикалят съзнанието и създават обстановката, в която човек живее. И светлината, и сенките се сътворяват от мисълта. Всички творят, но умният прави това съзнателно. Всеки може да се научи да взема участие в живота на Тънкия свят от сега, защото животът в Плътния свят е неотделим от този в Тънкия. Двата свята са тясно свързани. У човека от Плътния свят са само тялото и физическите му енергии, а всичко останало, целият свят на мислите и чувствата, е от другия свят, невидимия. Затова съзнанието живее едновременно и в единия, и в другия свят, но хората все още не искат да разберат това. От Плътния свят е само текущият ден, докато миналото съществува вече само в пространството, включително и вчерашният ден. Цялото минало е в свитъците на Акаша. На страниците на историческите книги има само букви, бои и хартия, но това, което се символизира чрез тях и което е описано, съществува (реално) само в Тънкия свят. Трябва изцяло да се преразгледа разбирането за плътните и тънки явления — видимите и невидимите. Нотите не са песен, песен в тях няма. Всичко това са символи на тънките явления. Съзнанието е поле на обединяване, където си дават среща всички светове. В него се съдържа всичко. Без наличието на съзнание и разбиране и най-дълбоката по съдържание картина е нищо. Овенът също може да гледа към нея, но да види може само човекът, макар че и овенът все нещо вижда. Да не се оприличаваме.
284. (14 ноември). И все пак, независимо от голямата сила, с която се съпротивлява на Светлината вехтият човек в себе си, движението е възможно и е възможно да се постига успех. Така и утвърждаването на постоянния Образ на Учителя в третото око може да се увенчае с успех, ако не се спираме пред неудачите на цялата поредица от предшестващи опити. „Аз искам това, а вехтият в мен не иска, но той е от миналото в мен, докато искащият е от бъдещето, в което е победата над миналото.“ Именно в бъдещето всичко е достижимо. Бъдещето разрушава несъвършенството на настоящето и устремява към победата напред. Колко хубава дума е „победа“. И колко привлекателна е тя за духа на отсъдения победител. Този, който е с мен, ще има бремето на борбата, която е неизбежна, но в крайна сметка винаги ще бъде победител. Победителското състояние на съзнанието е много важно за постигане на победата. Защото това е вече предусещане за победа, знание на духа, че той е непобедим и ще възтържествува над всдичко, което като тъмна преграда застава на пътя, за да го отдели от водещата Светлина. Как да убедим търсещия Светлина за значимостта на малките победи, като необходимо стъпало към големите. Кок му се искаше вчера на астрала, подражавайки на другите, да се присъедини към празника на случайно срещнатите хора, прахосващи силите си на вятъра и колко явно беше усетено присъствието на сдържана сила, когато палячото беше удържан от проявяване. Поредица от такива и подобни победи ще даде натрупване на сила. А силата не е нищо друго освен огън, натрупан в чашата. Как да убедим, че действието на сдържаното мълчание е по-силно от проявеното външно (действие). На повърхността сякаш няма нищо, но удържаният от волята огън сияе невидимо. Подвигът на мълчанието, подвигът, извършен в мълчание, мълчаливото действие по своя резултат може да бъде много по-мощно от това, което е видимо за очите. Така и невидимите, но мощни течения в живота обикновено се изплъзват от наблюдението. От тук и грешките в прогнозите и неочакваността на много събития. По такива пътища се твори бъдещето на света и те са неведоми.
285. (15 ноември). Приятелите трябва да се познават добре и, познавайки ги, да не се осъждат. Сам, сам, сам, не полагайки се на чуждите думи, защото животът е показал доколко хорските думи понякога не съответстват на действителностт, дори и говорещият да вярва в това, което казва.