Херцогът
- Автор: Каултър Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Дамянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Херцогът». Краткое содержание книги:
— Може и да получим съобщение, че го е застреляла?
— Или че е ударила болния му крак с бастуна си — допълни Бранди.
— Имам една леля. Казва се Мили. Тя много прилича на лейди Адела — каза Едуард. — От нейната язвителност местният свещеник направо припада. Сестрите и братята й изпитват ужас от нея.
— Може би двете трябва да живеят заедно? Какво състезание ще се получи само — допълни херцогът. — А, Бранди, чуй това: лейди Адела пише, че Пърси е бил страшно нетърпелив да посее своето семе в утробата на Джоана. Изглежда, той е идеалният съпруг. Лейди Адела е на мнение, че това ще продължи, докато Джоана го държи изкъсо.
— Трябва да им пишем и да ги поздравим — предложи Бранди. — Ако някой може да сложи юздите на Пърси, това е Джоана.
— Щом като тя държи торбата с парите — добави херцогът. — Фиона я е помолила да ти пише, че почти е опитомила своята каша…
— Делфинчето, Ян. Каква умница е само!
Херцогът поклати глава и се обърна към приятеля си:
— Другият ми братовчед, Бъртранд, нарича Бранди морска сирена, защото много обича морето. Като я гледам, ми иде да се пръсна от смях. Виждал ли си бременна сирена?
— Чудя се как такова създание ще роди — продължи в същия тон Едуард. Като видя, че младата жена пребледня, побърза да изрече: — Предлагам, Ян, да спрем дотук. Не искам херцогинята да ме изхвърли навън заедно с пауните.
— Не се притеснявай, Едуард. Искам да кажеш на съпруга ми, че ще имаме близнаци. Това ще бъде друг начин да го повалиш на земята.
Той се засмя.
— Вече му казах, че бебето е едно, Бранди. Ще се наложи ти да измислиш нещо, за да го победиш.
— О, тя го прави всеки ден — оплака се херцогът, като отхапа от шунката. После погледна отново към писмото и каза: — Изглежда скъпата ти баба е изчерпала цялата си жлъч. Пожелава ни щастие. Чудя се дали от това не я е заболяло. Е, Едуард, сега си в течение на нашите семейни тайни. Надявам се, че няма да ни изнудваш?
— Няма да го направя, докато те бия на шах. — Докторът погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Обядът беше вкусен както винаги. Ще направя визитация в Ригби Хол. Лейди Елинор ще ражда десетото си дете. Явно не е щастлива със сър Егберт.
— Аз също не бих била — каза Бранди. — Господи, десет деца!
Когато ставаха от масата, Ян каза:
— Спомням си, че се оплакваше, че нямаш работа. Е, ако всичко продължава така, ще се грижиш за доста бебета.
Двамата стояха на парадните стълби и махаха на Едуард. Бранди вдигна лице към съпруга си. Той я целуна и постави ръка на корема й.
— Обичам те — каза.
Погали лицето му.
— Аз също, Ян.
Той отново я целуна. Ръката му се премести към гърдите й.
— Толкова обичам да те усещам до себе си!
Херцогът чу да се приближава Денвърс и мислено изруга. Свали ръцете от жена си и погледна към поляната отпред.
Бранди изгаряше от желание да го докосне, но си наложи да бъде сериозна.
— Знаеш ли, Ян, Англия няма миризмите на Шотландия.
— Да, наоколо липсват овцете.
Денвърс вече беше до тях. Младата жена отстъпи от съпруга си и постави ръка върху корема си.
— Нямах това предвид — каза тя.
Икономът се изкашля почти в ухото на херцога.
— Не се отчайвай, Бранди, поне имаме пауните. Ако, разбира се, Денвърс им позволи да стоят далеч от тенджерите на готвачката. Как мислиш, Денвърс? Да им разрешим ли да се перчат още поне седмица?
— Прекалено много е, ваша светлост.
Младата жена се засмя и се притисна отново към съпруга си. Той я прегърна.
— Колко хубав е животът — възкликна Бранди. — Толкова съм щастлива, че се омъжих за тебе!
— Това е хубаво наистина — съгласи се херцогът. — Но ако не го беше направила, щях да те отвлека на някой самотен остров.
— Това е добра идея.
Херцогът целуна жена си пред иконома на Портмейн. Прислужникът вече беше забравил защо беше дошъл.