Ема Лайона

Няколко доблестни граждани, възползвали се от чудесната победа на славния Николино Карачиоло, достоен за знаменитото име, което носи, тези граждани, проникнали в замъка Сан Елмо през нощта на двадесети срещу двадесет и първи януари, се заклеха да провъзгласят свободата даже от гроба, дори ако руините на крепостта ги погребат, и посадиха там символично дърво — не само в чест на самите тях, но в чест на другите патриоти, които обстоятелствата задържаха далеч от другарите им.

На 21 януари, ден, който ще остане паметен навеки, когато победоносните знамена на Френската република приближаваха към Неапол, тези мъжествени граждани й се заклеха във вярност. Най-после, на 23 в един часа по пладне, френската армия влезе победоносно в Неапол. О! Зрелището беше вълшебно! Да видиш побратимяването на победители и победени на мястото на кръвопролитните битки, да чуеш как генерал Шампионе приветства нашето правителство и признава нашата република, как потвърждава правото на собственост и уверява всички в началото на спокойния живот …“