Децата на Арбат
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на Арбат». Краткое содержание книги:
Ворошилов се наведе към него.
— Коба, какво ти е?
— Този филм е за мен — сухо отговори Сталин.
Но този филм не беше за него, а за баща му, несретния обущар. Висарион Джугашвили… Когато отиваше на гурбет, обикновено в Телавив или другаде някъде, той също като Чаплин се извръщаше пътем, махаше на Йосиф, тъжно и беззащитно се усмихваше.
Тогава те живееха в къщата на Кулумбегашвили, също обущар. Къщата имаше две стаи, в едната живееше семейството на Кулумбегашвили, в другата се бяха подслонили те, семейство Джугашвили. Мъничка, просмукана с обущарски миризми къщичка, нали в нея работеше Кулумбегашвили, а баща му рядко се свърташе тук, пътуваше до Кахетия, скиташе, не се разбираха с майка му. Майка му беше властна жена, чистокръвна грузинка картвели, а баща му май от южните осетинци, населяващи Горийска околия. Дедите му се бяха асимилирали и дядо му бе сменил осетинското „ев“ във фамилното си име Джугаев с грузинското „швили“.
Майка му ходеше да пере и чисти у богатия вдовец Егнатошвили. Из училището се приказваше, че тъкмо той е баща на Йосиф, той го е настанил в енорийското училище, ако беше син на обущаря Джугашвили, баща му щеше да го учи на обущарски занаят вместо да скитосва из Грузия.
Всички лъжат — не може да се вярва на никого! Малкият Йосиф добре знаеше, че баща му е обущарят Висарион Джугашвили, този кротък и добър човечец, макар майка му вечно да го хокаше, да говореше, че заради него са толкова бедни, че той им е съсипал живота. Именно заради тези натяквания Йосиф не обичаше майка си.
Дума да няма, майка му му желаеше доброто, искаше той да стане свещеник, да го даде на бога. И у Егнатошвили го водеше, за да похапне добре и вкусно. А той не искаше да ходи там. Те са богати, той е беден, изнасят му на двора чиния супа, овнешко с царевица, а пък те седят в стаите, пият вино, разговарят. Когато отиваха у Егнатошвили, майка му гледаше да го облече по-прилично. И защо? С облеклото си едни подчертават своето богатство, други се мъчат да скрият бедността си. А той не се срамуваше от своята бедност. Панталонът му се разръфал? Чудо голямо! Той няма друг панталон. Обущата му били разкривени? Той няма други обуща. В Тифлис, в семинарията, дори се гордееше със сиромашките си дрехи — така трябва да изглежда истинският мъж! И сега се облича като обикновен войник…
Той не искаше да се подчинява на волята на майка си. Баща си обичаше, но и на неговата воля не се подчиняваше по простата причина, че той нямаше воля. Майка му беше волева личност и всички казват, че е наследил нейния характер, но нейната воля и характер бяха насочени към припечелването на парчето хляб. А баща му не пожела да превива гръб за копейки, обичаше да пее, да се шегува, да седи на трапеза с приятели. И в тези минути беше истински мъж, симпатичен, обаятелен, весел. А редом с майка му изглеждаше дребен, смачкан, мълчалив. Слаб човек!
После се получи писмо, че баща му е убит в Телави в пиянско сбиване. Пак лъжеха. Баща му никога не се биеше, беше кротък, миролюбив човек. Кой и защо може да го е убил? Просто баща му е умрял. Момчетата в училище се подиграваха на Йосиф: баща му не е могъл да се защити. А Йосиф със сигурност знаеше, че не е било така, че всичко е лъжа, дори не им отвръщаше, подсмиваше се и се дръпваше настрана, презираше всичките си съученици, презираше богатите, които се перчеха с богатството си, презираше бедните, задето се срамуваха от бедността си.
Там, в Телави, бяха погребали баща му, а къде — никой не знае. И той, неговият син, не знае. А обичаше баща си и баща му го обичаше, не го наказваше, никога не го мъмреше, гальовно рошеше косата му, пееше песни. Именно от него ТОЙ бе наследил своята музикалност. В училищния хор го поставяха винаги в горния ред, където нареждаха ниските момчета. Всички признаваха, че НЕГОВИЯТ глас е най-хубавият, диригентът казваше, че има и слух. Всичко това го имаше от баща си и на баща си приличаше изобщо, и той беше дребен, възрижав, а майка му беше висока, мургава. Баща му обичаше шегите, разбираше ги, майка му не разбираше от шега, мрачна жена беше.
Земляците му искат да нарекат Гори с неговото име. Не бива! Да нарекат Сталин град Цхинвали — столицата на Южна Осетия, това ще бъде паметник на баща му и на цялата им осетинска рода по бащина линия. За майка му е полезно да знае, че той тачи паметта на баща си, обущаря Висарион Джугашвили. Не е глупава жена, ще разбере. Безусловно в очите на съветския народ той трябва да бъде примерен син, това прави образа му по-човечен, по-близък и скъп. Но неговото детство — това е преди всичко баща му.