Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
— Разбирам. Мога. ли да имам някаква идея какво търся?
Тя постави листа пред него.
— Ето ви списъка.
Стайн поклати глава, като се намести върху мекото кресло.
— Сигурен съм, че всичко е точно, но не това ви питах. Нали не забравяте, че аз съм виждал онези папки.
Сара загледа анализатора с лице, коренно различно от онова отпреди секунди.
— Просто изпълнете списъка.
— Седем години са доста дълъг период, за да си спомни човек точните дати, събитията от които да бъдат променени.
— Повярвайте ми, Боб — изрече тя с леден и прецизен тон. — Не бих могла да ги забравя.
— О, няма и съмнение, че датите са точни. Само се чудех дали не е възможно нещичко да е отплавало по време на някой сеанс. Както вече ви казах, чел съм онези доклади. Мисля, че знам какво искате от мен да премахна…
— Тогава защо са всички тези въпроси?
— Защото трябва да знам защо. Вие не ми казвате пред какво е изправен Джаспърс, какво общо има ръкописът с всичките тези терористични актове, защо Скентън е толкова важен. Добре. Почти мога да приема всичко това, защото поради някаква причина, която на мен ми е неизвестна, всъщност ви вярвам, че знаете какво правите. Но аз нямам намерение да се превръщам в момче за поръчки и няма да стана част от всичко това, ако вие ми нямате достатъчно доверие, за да ми дадете нещо, с което да работя. Всичко, което искам да знам, е какво кара гръмките приказки на един дрогиран, полумъртъв, леко врътнал оперативен работник отпреди седем години да причиняват такава уплаха на хора като Тайг? Какво толкова съдържат онези досиета, което съм сляп да видя?
Сара изчака, като гледаше очите му, преди да отговори.
— Защото те дават пълната картина, а аз не мога да позволя на Айзенрайх да я види.
— Защо?
Тя отново изчака.
— Добре, Боб… Искам да останат с убеждението, че съм разгневена, че съм се почувствала предадена, че съм търсила… нещо, което да придаде смисъл на всичко, което се е разпаднало за мен. Но аз не мога да им позволя да разберат защо. Не мога да им позволя да прочетат колко много ненавиждам хаоса и структурите, водещи до него. Страници с безброй гръмки приказки. Намерят ли ги, те ще разберат — хората като Тайг, Седжуик, Вотапек и Скентън, — че за мен са не по-различни от Сафад, мъже, които си мислят, че имат правото да рушат, за да осъществяват визиите си за един геометричен свят в най-лошия смисъл на думата. Ти си чел досието ми, Боб. В онези страници аз съм всичко онова, което те ненавиждат и от което се боят. Аз съм гласът на здравия разум.
Стайн остана мълчалив няколко секунди, преди да заговори:
— И тези мъже са способни да предизвикат такъв хаос?
Тя остана до прозорците.
— Как изглежда Вашингтон тези дни, Боб?
— Какво?
— Миналата седмица. Това беше пробният им полет. Да имаш други въпроси?
Стайн я загледа несигурен в продължение на няколко секунди, докато в един момент очите му не се разшириха. Сара не каза нищо. Той пресегна до масата за листа, който тя бе оставила, и прегледа номерата.
— Има един правителствен самолет, който излита в девет и двадесет. След три часа и половина мога да се върна във Вашингтон.
— Това е доста бързо.
— Той лети наистина високо и бързо.
— Благодаря ви.
Думите бяха честни, признание за искрена необходимост, която Сара не си бе позволявала в продължение на много време. Може би О’Конъл не беше единственият човек в Комитета, на когото тя можеше да се довери.
Стайн сгъна листа и го пъхна в джоба си.
— Останалото го оставям на вас.
Сара се включи в подреждането на листовете. В един момент тя долови приглушеното почукване по вратата. Не беше силно, но звукът накара и двамата да застинат на място; главите им рязко се извърнаха към посоката на звука.
Сара вдигна показалец пред устните си.
— Да? — отвърна тя със спокоен глас.
Последваха още две почуквания.
Тя изгледа новоотокрития си довереник, чието лице бе посивяло, а ръцете му трескаво стискаха папките. Тя му показа с жест да ги събере и да излезе на терасата, после бавно тръгна към вратата.
— Кой е там?
Отговор нямаше. Тя погледна през шпионката; коридорът беше празен. Отстъпи назад, изчака няколко секунди, след което дръпна рязко вратата. До стената бе застанал висок, изключително красив мъж, с вече побелял перчем, сресан назад, който откриваше високо чело, с костюм с безупречна кройка и с широки плещи на едно изсечено като скала тяло. Ходът й с вратата не бе произвел някакво особено въздействие върху мъжа. Сара мярна и още един мъж в дъното на коридора. Мъжът до вратата я огледа, после погледът му се плъзна из стаята; мярка за сигурност, маскирана от заучена усмивка.