Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
Разговорът се насочи към делови подробности и когато вечерята свърши, Джеф побърза да скочи да помогне на Хедър да стане от стола си, преди Брандон да е успял да го стори. Без да обръща внимание на смръщените вежди на брат си, той придружи снаха си до гостната. Спря точно под полилея, погледна нагоре и измърмори достатъчно високо:
— Горкото малко същество! Виси там и, както виждам, никой не се е сетил за него.
Тя проследи погледа му и видя, че на полилея виси клон имел, вързано с червена панделка. Джеф се изкашля и каза усмихнат:
— А сега, мадам, ще ви помоля за подаръка, за който споменахте преди малко.
Без да обръща внимание на смущението й, той я прегърна, наведе се над нея и я целуна продължително и по начин, който далеч не беше братски. Хедър остана сякаш вкаменена в бурната му прегръдка и беше явно уплашена. Гневът, предизвикат от наглата атака на брат, му беше изписан повече от ясно върху лицето на Брандон. Джеф прекъсна най-сетне дългата целувка, взря се в потъмнялото лице на брат си и се усмихна широко и доволно.
— Я ела на себе си, Брандон. В края на краищата подчиних се само на един стар обичай.
— Това ме кара сериозно да се замисля дали да оставя Хедър с тебе, докато ме няма — отвърна доста рязко Брандон.
— Я ми кажи, Брандон — разсмя се иронично Джеф. — Кое е това огромно, отровно зелено чудовище, дето се е покатерило на рамото ти? Доколкото си спомням, не много отдавна ти заяви великодушно, че си имунизиран срещу демона на ревността…
Седмиците прелетяха като един ден и вече наближи времето Брандон да отплува за Ню Йорк. Беше все много зает, защото трябваше да се погрижи за кораба, за дълговете на Луиза и за дъскорезницата, която братята твърдо решиха да купят. Рядко се задържаше в къщи. На няколко пъти остана да преспи на „Бързоходен“ и се прибираше на всеки три-четири дена. В къщи седеше най-често в кабинета си, потънал в книжа, касови книги и сметки. Само неделни дни бяха заедно с Хедър. Когато се появяваха в църква, всички поздравяваха младата жена с уважение и много доброжелателно.
Този ден Брандон изведе малко след закуска Леополд от конюшнята, за да поязди до насита, преди да потегли отново през морето. В късния следобед конят се върна и предизвика паника, защото беше без ездача. На Хедър вече й се струваше, че ще полудее от страх, когато един от слугите посочи към ливадата. Тя видя Брандон — слава богу, беше жив и здрав, вървеше, макар и бавно и с усилие към къщата. Когато приближи, видяха, че е целият в прах, а потта се стича на ручейчета по ядосаното му лице. Накуцваше и настроението му никак не се подобри, когато разбра, че го очаква цяла тълпа. Леополд изгледа накриво господаря си, но беше явно много доволен, сякаш триумфираше, че най-сетне е успял да надхитри своя повелител и господар. Брандон изруга с вдигнат камшик и се отпусна, изтощен, на една пейка.
— Дъртата кранта комай ви видя сметката, а мастър Бран? — ухили се доволна Хети.
Той пак изруга грубо и захвърли ръкавиците си по старата жена, но тя се наведе и побърза весело, но с подобаваща скорост, да премине в отстъпление.
Джеф се смееше гръмогласно.
— Едно е сигурно — извика той подигравателно — по този начин ще си протриеш гърба на жилетката преди дъното на панталона.
Джордж извърна зачервеното си лице, изкашля се и положи всички усилия, за да придаде отново равнодушен израз на лицето си.
Само Хедър продължаваше да е сериозно обезпокоена.
— За бога, какво ти е, Брандон, та ти куцаш!
— Това проклето добиче използва моментното ми невнимание и препусна под един нисък клон — отговори той сърдито. — А куцам, защото съм си протрил крака. Тези ботуши не са правени за продължителна езда.
С тези думи показа на присъстващите прашния си гръб и тръгна с припряна стъпка към къщата. Когато се отдалечи, жребецът разтърси грива и високо изцвили. Брандон се обърна и му се закани с юмрук.
— Ти май ще ме накараш да те убия, проклето добиче!
С тези думи изчезна в къщата.
Джордж потисна усмивка и каза:
— Най-добре ще е май да ида да му приготвя банята. Изглежда ми на човек, който има нужда да се изкъпе.
Вечеряха мълчаливо. Брандон отвръщаше немногословно и не поощряваше продължаване на разговора. Беше повече от ясно, че от нараненото самочувствие на ездач го боли повече отколкото от натъртванията и мазолите.
И на другия ден все още беше в лошо настроение. Когато Хедър почука на вратата на кабинета му, направи го доста притеснено.
— Влез! — извика той ядосано, седнал до затрупаното с книжа писалище.
— Би ли имал минутка време за мене, Брандон? — попита тя плахо. Никога досега не му беше пречила да работи.