Вирусът Y2K
- Автор: Джоузеф Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вирусът Y2K». Краткое содержание книги:
— И какво можем да направим?
— За руснаците — нищо. Но за нас, останалите… Ами зависи.
— Допада ли ти идеята?
— Звучи привлекателно — отвърна Док и почеса брадата си. — Но, от друга страна, бихме могли да оставим всички тези луди корпорации да загинат, когато компютрите им откажат.
— Дръж се сериозно, Док. От какво имаш нужда? — настоя Копланд. — Само кажи.
— Ами чакай да видим… Един мейнфрейм IBM — най-мощният изчислителен компютър, — с който да си играя, неколкостотин пакета програмни продукти и двама-трима инженери.
— Само това?
— Е, би могъл да ми купиш и банка, но защо да си даваме толкова труд?
— Те наясно ли са, че вашата система ще се срине и изгори, ако не направим това? — попита Док.
— Някои — да, други — не. Според повечето съм си загубила ума и вероятно са прави. Но каквото ще да става, няма да се откажа от започнатото.
— Аз поне съм ти страшно благодарен — увери я Док. — Сега ще те свържа с един млад мъж, Бо Даниелс. Именно Бо намери из многобройните ви пакети програмни продукти разрешението за справяне с проблем 2000. Откри и неподходящите чипове в клапите на Уотърсайд, за които ти казах. Повечето данни, които ти предавах през последните две години, са от Бо. Готова ли си?
— Когато кажеш, Док.
Док свали слушалките и кимна на Бо.
— Вече си ти. Карай внимателно.
— Сара? — обади се Бо. — Здравей.
— Здравей, Бо. Нервен ли си?
— Да.
— И аз.
— Добре — отбеляза Бо. — И двамата сме нервни, но хайде да се опознаваме по-късно? Заредил съм паролите за петте електроцентрали, за командния център и превключващата верига в централата на Ийст Ривър. Трябва да ги пусна в момента.
Сара натисна няколко бутона на терминала и каза:
— Ти командваш парада.
— Рейвънсуд — произнесе Бо отсечено.
— Готово. Прехвърлена ти е.
— Уотърсайд.
— Готово.
— Ийст Ривър.
— Готово.
— Централата на 59-а улица.
— Готово.
— Централата на 74-та улица.
— Готово.
— Уест Енд.
— Готово.
— Превключващата верига.
— Готово.
— Сега минавам на вътрешните свързващи системи. Ще изолираме „КонЕд“ от основната верига.
— Слава богу — възкликна Сара. — Ако питаш мен, точно това трябваше да направим още преди два часа. Шефът реши, че съм полудяла.
— Значи сме на едно мнение, така ли? — попита Бо.
— Напълно. Да действаме — отвърна Сара. — Кажи ми с какво разполагаш, Бо. Всички други компании по веригата ще се разнищят до небесата, но просто няма какво друго да се направи. Хайде да изключваме.
— Готова ли си?
— Да.
— Плезънт Вали.
— Откачам я. Готово.
— Рамапо-Ландънтаун.
— Откачам я. Готово.
— Фарагут.
— Откачам я. Готово.
— Готалс.
— Откачам я. Готово.
— Ямайка.
— Откачам я. Готово. — Бо си пое дълбоко въздух и бавно издиша.
— Това са всичките. Не забелязвам никакви течове. А ти?
— Не, сър. Сега вече ти командваш. Токущо нарушихме всички правила, написани някога от Комисията за обществено обслужване. Слагам прекъсвачи по цялата линия — обяви Сара. — Остава ми само линия 345. И — готово. Ще бъдем изолирани. Телефоните ми звънят. Май доста пищисани хора от целия щат искат да говорят с мен.
— Не вдигай — посъветва я Бо, вирна палец и намигна на Док.
— Почакай. Линия 345 не приема. Показва, че вече има превключватели.
— Точно така — обади се Бо. — Нямах пълно доверие в контролната ти апаратура.
— Предполагам, знаеш какво правиш.
— Благодаря, но ще ми е нужна доста помощ, преди да приключи тази нощ.
Бо започна да обстрелва Сара с технически въпроси и Док отиде в залата, за да погледа за малко Барбара Стрейзънд. Беше 23,55. Дори денят да приключеше сега, мина му през ума, нямаше да е чак толкова лош: имаше нова приятелка, която много харесваше; изкара петдесет милиона долара за своята групичка хакери; изнамери начин да се добере до проклетите пароли и Бо командваше „КонЕд“; всеки момент щеше да разбере дали системата му е в състояние да поддържа работата в централите, за да генерират достатъчно ток, та осветлението да не изчезне.
Членовете на Среднощен клуб бяха залепнали по местата си. Джоди се движеше сред тях и записваше тези последни моменти. Приклекна до Рони, улови в близък кадър изпотеното й слепоочие, после се изправи и насочи камерата към часовниците в помещението.
Док запали цигара — забеляза, че ръцете му треперят.
Напрежението предизвикваше всички да се движат, тласкаше ги към сексуални прояви, към разрушение, към изповядване на грехове с пълен глас. Хората чупеха часовниците и надуваха стереоуредбите до последно. Хиляди отбелязваха отминаването на XX век с пистолетни изстрели във въздуха.
В неподвижния въздух на операционната Бил Пакард разтвори гърдите на Руди Джулиани и спаси живота му.
В 23,58 безумията внезапно секнаха; призрачна тишина завладя града, сякаш всичките му жители разбираха момента. Той бе дошъл.
В 23,59 вселенският съвет, оглавил Религиозното светилище на хилядолетието на територията на 24-ти участък, поведе паството в молитва.
— Отче наш, Който си на небето, нека се свети името Ти…