Мечът на Шанара

Вниманието на влечугото беше привлечено от падащия каменен блок. То изостави битката си е Мениън и Балинор и бързо се насочи към тези по-малки врагове. Това щеше да бъде краят, ако не бяха бързите реакции на закаленото в битки джудже. Забравил за каменната плоча, без никаква мисъл за собствената си безопасност, Хендъл се стрелна към огромното чудовище, връхлетя отгоре му и запрати тежкия железен боздуган право в най-близкото искрящо око. Оръжието го удари с такава сила, че смаза бълващата огън очна ябълка. Влечугото подскочи от адската болка, блъсна се силно в каменните висулки и замята туловището си ту на едната, ту на другата страна. Смъртоносни скални късове се срутваха върху пода на Цялата зала. Флик се свлече от силен удар по главата. В края на езерото Хендъл беше затрупан от водопад от търкалящи се камъни и се просна неподвижен. Другите трима отстъпиха към затрупания вход, а огромният нападател закръжи над тях.

Накрая Аланон се присъедини към неравностойната битка. Вдигна двете си ръце и простря напред слабите си длани. Пръстите му засветиха като малки ярки топки. От върховете им изскочиха ослепително сини огнени езици и се удариха в главата на освирепялото същество. Силата на тази нова атака вцепени неподготвеното влечуго. То се метна яростно към бушуващите води на басейна като крещеше от болка и гняв Друидът се придвижи бързо напред по пътеката и нанесе втори удар. Сините пламъци отново лумнаха, връхлетяха към главата на разгневеният звяр и този път го преобърнаха. Вторият удар запрати огромното люспесто тяло назад към стената на пещерата, където, мятайки се в необуздана ярост, то освободи каменната плоча, която беше блокирала изхода. Ший и братята елфи едва успяха да дръпнат навреме изпадналия в безсъзнание Флик, за да не бъде смазан от масивното туловище. Чуха как каменната плоча падна с тъп звук и като видяха отвора в изхода, завикаха неистово на другите. Когато гърчещото се чудовище отново попадна в обсега му, Балинор поднови атаката си и безуспешно се мъчеше да се прицели в главата му, когато то се хвърли към него, все още зашеметено от силата на ударите на Аланон. Аланон не откъсваше поглед от влечугото и само Мениън забеляза, че другите викаха нещо, размахваха като обезумели ръце и сочеха към изхода. Дейъл и Ший вдигнаха падналия Флик и го пренесоха в тунела. Дюрън тръгна след тях, но после се поколеба, когато видя изпадналия в безсъзнание Хендъл, все още погребан под откъсналите се каменни късове. Обърна се, втурна се към края на езерото, сграбчи отпуснатата ръка на Хендъл и започна да го тегли, мъчейки се да го измъкне от отломъците.