Сянката на греха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на греха». Краткое содержание книги:
Едуард Английски упълномощава със заповед своя довереник сър Хю Корбет да отиде в Мелфорд, за да открие истината. Хю Корбет и верните му помощници Ранулф и Чансън се изправят пред тежката задача да разбулят тайните на този град, над който е надвиснала сянката на незнайния убиец. Сър Хю си дава сметка, че противникът му трябва да е безумец, но не е изключено убийците да са двама…
— Позната ли ти е, Бъргес? На заден план е изобразен разпнатият Христос, а на преден — три фигури. Тази в средата е на свещеник, мъжът вдясно от него прилича на служител, може да е курат, а може и да е ангел. Вляво от него фигурата носи маска. Виждаш ли я? Елек, панталони за езда, ботуши, а на лицето си — маска, подобна на актьорските. Решил си, че Чапълс ти се подиграва, че е надушил истината. Според теб на триптиха са били изобразени отец Гримстоун, курат Белън, а маскираната фигура си самият ти.
— Истина е, че никак не харесах рисунката — презрително се засмя Бъргес, — зарадвах се, когато някой я изгори.
— Не някой, ти си я изгорил, за да не види някой в нея същия смисъл, какъвто си видял и ти. Знаеш ли, Бъргес, не вярвам, че Чапълс е намеквал нещо. Подобни рисунки са доста често срещани из лондонските църкви. Мъжът вдясно от свещеника олицетворява мъдростта на света, а фигурата вляво е неговата глупост. Това е илюстрация по цитат от свети Павел. Подчертава изкушенията, с които се сблъскват свещениците и ги призовава да ги отхвърлят.
По очите на Бъргес Корбет разбра, че е улучил право в целта.
— Постъпил си глупаво — продължи Корбет. — Не е било обвинение, насочено срещу даден човек. Приел си го като лична обида, тънък намек за кървавите ти дела. Обзалагам се, че по-късно си го схванал и сам. Ако сър Роджър наистина те е подозирал, щял е открито да те обвини.
Бъргес отвори уста, сякаш да каже нещо, но замълча.
— Сър Роджър е пиел. Бил е известен като развратник и пияница. Не са го обичали в града. И ти си решил да го унищожиш! — Корбет не изчака отговора му. — В онази фатална нощ сър Роджър е отишъл при вдовицата Уолмър. След като си е тръгнал, си влязъл ти. Сигурно преди това си я посещавал. Добре си познавал къщата й. Пуснала те е да влезеш. И си я убил.
— Хората знаят, че бях в кръчмата „Златното руно“…
— Да, разбира се, бил си там и преди, и след убийството. Никой не следи кога идваш и кога си тръгваш. Като същински Луцифер си се промъкнал до Риптън, кралския наместник. И на него са му били известни посещенията на сър Роджър при вдовицата, затова е давел мъката си с ейл. Иди, подтикнал си го, изправи се пред нея, открий й любовта си. На Риптън не са му трябвали дълги увещания. Отишъл е долу до къщата й, но е бил достатъчно разсъдлив, та да схване, че вината ще падне върху него, когато я е открил мъртва. Бил е уплашен до смърт. Върнал се е бързо в „Златното руно“. Заявил е, че си е променил намеренията. Наистина, търсел е кой да го придружи обратно до къщата. Каква прекрасна възможност ти се е отворила! Добрият приятел Бъргес го придружава до къщата на вдовицата — и останалото е известно.
— Риптън ли ти го разказа?
— Не — усмихна се Корбет. — Но ще го направи. Когато му вържем ръцете и кралските представители на закона вземат да го разпитват, ще си спомни невероятни неща. Бил си с Риптън, нали? Добрият стар Бъргес, неуморният приятел! Всъщност, подозирам, че тъкмо ти ме нападна при воденицата вечерта, след като пристигнах в Мелфорд. Опитваше се да ме объркаш. Когато влязох в „Златното руно“, ти седеше пред чашата си, радушен и сърдечен, извън всяко съмнение.
Тежестта на въжето на камбаната стигна до ръба на нишата и падна. Корбет не обърна внимание на дрънченето на камбаната.
— Всичко е било подготвено. Къщата на сър Роджър е претърсена. Вече си успял да изпратиш дрънкулките от другите жертви за спомен на сър Роджър. Познавал си мисленето му. Щял е да ги помисли за подаръци от някое свое завоевание. Запратил ги е в сандъка и повече не се е сетил за тях.
— Ами Девърел?
— А, да, стигаме до последната част от плана ти. Всеизвестно е, че отец Гримстоун е пияница. Освен това е и самотен. Добронамерен човек е, но езикът му се развързва от виното. Знае всички тайни на града, нали? Най-вече тези на Молкин. За смъртта на първата му жена, както и за кръвосмесителната връзка с родната му дъщеря, Маргарет. Знае и за Торкъл — как собствената му жена и младият Ралф са го направили рогоносец… И разбира се, знае и за дърводелеца Девърел, който всъщност е монах, избягал от манастира си, и отдал се на насладите на незаконно съпружество, докато се е криел от очите на Църквата.
По челото на Бъргес заблестяха калки пот.
— Това са тайни, споделени при изповед! — изломоти той.
— Някои са, други не — въздъхна Корбет. — Но отец Гримстоун е самотен. Обича да пие с близкия си приятел и полубрат Бъргес, който с годините е насъбрал такива парещи тайни. Знаеш много скандални неща, нали?
— Нищо няма да кажа — озъби се Бъргес.