Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
Откривателят на бъдещето се срути безчувствен върху канапето, покрито с отвратителната многоцветна покривка.
Заклинателят погледна към тавана.
— Съжалявам за това, Господи — каза той. — Но ако беше прочел какво ще трябва да прави, не се знае как щеше да постъпи. Ако ме разбираш какво искам да кажа, а аз съм сигурен, че разбираш. Затова мисля, че е най-добре да го оставим да поспи и да направим тази глава по-кратка, за успеем да се подготвим за голямата, вълнуваща кулминация. Ако си съгласен, разбира се.
Господ, както обикновено, не отговори. Но тъй като точно в този миг главата рязко свършва, това ни дава основание да приемем, че се е съгласил.
23
— Мале мила! — възкликна Реймънд. — Я погледнете онова там, долу.
Цирковата трупа се беше струпала на палубата на „Саламандър“, които сега беше на стационарна орбита над северното полукълбо на Рай.
Не пристигна ли твърде бързо от Сатурн?
А кои го управляваше?
Хубави въпроси. Но няма да се занимаваме с тях сега.
Планетата приличаше съвсем на Земята, но беше по-голяма. И имаше една голяма мръсна дупка там, където трябваше да е северният полюс.
— Много е красива — каза Реймънд, като се възхищаваше на гледката. — Цветовете са толкова ярки!
— Това е Рай. — Професор Мерлин сложи едно пенсне с тъмни стъкла на върха на носа си, който приличаше на перка на акула. — Люлката на човечеството, райските селения и тем подобни. Някога поне така й викаха. Виждаш ли пушека?
Реймънд го видя. Излизаше от мръсната голяма дупка, където трябваше да бъде северният полюс.
— Какъв позор!
— А виждаш ли луните?
Реймънд огледа черното небе.
— Виждам две.
— Изключително си наблюдателен, мой стари Галилео. Тези две малки луни бяха неотдавна уловени в орбита и скоро с тях ще запушат дупките на полюсите.
Реймънд сви рамене. Не беше предполагал такова нещо, когато стана въпрос по какъв начин ще бъдат запушвани отворите. Поне не беше очаквал точно това. Но все трябваше да е нещо подобно.
— И така — рече професор Мерлин без особен ентусиазъм. — Предполагам, че сега трябва да вдигна телефона и да се свържа с Рай.
— И какво предлагаш да им кажеш?
— Ами — професорът поглади спретнатите си ревери, — всъщност имам идея.
— Така ли? — усъмни се Реймънд.
— Да, наистина. Както знаеш, днес и крал Еди има рожден ден. Ще съобщя, че сме цирк от Сатурн, който неговият скъп брат Великият херцог е изпратил като изненада специално за рождения му ден.
— А дали кралят няма да се обади по междупланетния телефон и да попита брат си за нас?
— А защо ще го прави?
— Просто хрумване. — Реймънд сви рамене.
— Е, добре, избий си го тогава от главата. — Професорът се усмихна широко. — Виждаш ли, Реймънд, не само на теб ти идват добри идеи. И други могат да ударят кьоравото.
— Кой ме удари? — Саймън се събуди, залят безмилостно със студена вода. — Вие го направихте. Защо?
— Без да искам — каза г-н Хилсейвайс. — Извинявай.
Саймън опипа ожулената си брада и с тревога провери дали зъбите му са на място.
— Мисля, че си ми повредил един зъб.
— Остави за миг проклетите си зъби. Трябва да тръгваме.
— Добре. И аз ви казах, че нямаме време за губене. — Саймън с мъка се изправи на треперещите си крака и се протегна. С изключение на гостната във всички стаи беше тъмно. — Вече е нощ. Колко време съм бил в безсъзнание?
— Помислих си, че почивката ще ти се отрази добре.
— Но Лайза…
— Всичко ще бъде наред. Но сега трябва да тръгваме.
— Пристигнаха ли селяните с факлите?
— О, те ли? — Господин Хилсейвайс тъжно се усмихна.
— Какво искате да кажете с това „о, те ли“?
— Имаме затруднения — обясни г-н Хилсейвайс. — Разбираш ли, докато спеше, в Бремфийлд беше въведен полицейски час. Всички пътища към селото са блокирани, а специален полицейски огневи отряд претърсва района. П. Р. Ъ. Ц., така се казват.
— Извинявай, ама нещо не разбирам.
— Ами П. Р. Ъ. Ц. Полицейска Рота за Ъглово Целене. Отбор грубияни с точни мерници, които се целят от най-точния ъгъл.
— Много типично — каза Саймън. — Достатъчно е няколко безобидни въоръжени терористи да взривят един полицейски участък и да освободят някой сериен убиец, за да последва вълна от полицейско насилие.
— Прав си. Затова не можах да събера достатъчно факлоносци.
— Е, все си събрал стотина-двеста.
— Ами…
— Тогава сто.
— Ами…
— Петдесет?
Господин Хилсейвайс се почеса по бръснатата глава.
— Прочете ли онова място от „Най-страхотното шоу в Космоса“, където Реймънд пита професора колко войници е успял да събере за каузата?