Последната теорема

— Небесната кука вече наистина действа — обясни доволно той. Двата автоматични космически кораба се трудели по почистването на НОО от изоставени космически апарати и зарязаните горивни резервоари на по-старите руски и американски машини. Откривали обекта, прикачвали му компютърно контролирани слънчеви платна и го програмирали да се придвижи до „централната гара“. Там отломките претърпявали пълна трансформация. От опасни капани с непредвидимо движение те се превръщали в суровини за новите конструкции.

— Няма проблем да доставяме материал от Земята — каза Ворхулст между две хапки от фантастичното къри, чиито достойнства призна дори Мира, — но защо да не използваме ресурсите, които така или иначе са горе?

— Значи това правите горе, в ниска околоземна? Събирате старо желязо, за да строите нови неща?

Ворхулст като че ли се сконфузи.

— Е, поводът да се кача горе беше третият кораб, който също е почти готов. Онзи, който ще лети за Луната. А роботите ни се трудят там вече няколко години. И откриха доста лавови тръби — като онези, за които ви разказвах в университета. Но ти сигурно вече знаеш за това.

— Ами не — оплака се Ранджит. — Не знам. Докладите до консултативния съвет бяха доста оскъдни.

— Да, така е — призна Ворхулст. — Надяваме се, че Големите три ще поотхлабят малко примката сега, защото онези тръби ще променят всичко. Едната е точно под Sinum Iridium — Залива на дъгите. Истинска красавица. Дълга е хиляда и осемстотин метра и третият кораб ще закара необходимото за запечатването й оборудване, защото от отдела за лунно разработване имат планове за нея. Големите три искат туристи, представете си.