Лиценз за убиване
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лиценз за убиване». Краткое содержание книги:
Око за око, зъб за зъб.
Големите успехи в шпионския бранш печелят на агент Мич Рап много врагове. Смъртта му желаят не само чуждестранни групировки, но и висши държавни служители, които Мич неведнъж е спасявал в критични ситуации. За неудобния агент е обявена награда от 20 милиона долара.
Решили, че е време да го елиминират, силните на деня задействат своята смъртоносна машина и за пръв път безцеремонният Рап се превръща от преследвач в преследван.
„Лиценз за убиване“ катапултира читателя директно на огневата линия — тук минираните полета са скритата информация, интригите по коридорите на властта и тайните на ЦРУ.
В Чуждестранния легион го бяха научили на доста неща и едно от тях беше как да изработва експлозивни устройства с подръчни средства. Сряза единия край на удължителя и оголи жиците. Усука ги и напъха кабела във въздухозаборника откъм страната на къщата. Прецени, че два метра и половина са достатъчни, и включи другия край на удължителя в контакта. Сега вече ставаше по-сложно. Гулд разви двата маркуча за високо налягане, пъхна ги във въздухозаборника при кабела на удължителя и облепи отвора с найлон. Оставаше му да направи само още едно нещо. Свали двете бутилки за пропан от пикапа, съедини ги с маркучите и отвори крановете им. Кучето дойде и остави в краката му мръсна топка за тенис. Той я взе и я хвърли на пътя. Кучето изтича и я донесе с игриво ръмжене. Тогава я захвърли още по-надалеч. Погледна часовника си. Беше осем и десет. Бутилките щяха да се изпразнят до пет минути. Между хвърлянията на топката взе четири от шестте туби с бензин и ги занесе отстрани на къщата. Наведе и се вслуша дали пропанът в бутилките е свършил. Съскането беше престанало. Затвори крановете и внимателно издърпа маркучите. Бързо запечата найлона с още изолирбанд и подреди правоъгълните туби между къщата и голямата цистерна с пропан.
С гаечен ключ в ръка пропълзя под цистерната и започна бавно да разхлабва тръбата, по която газта от бутилката отиваше под земята и оттам в къщата. След всеки полуоборот на ключа той се ослушваше. Не искаше да разхлабва връзката прекалено много. Съседите можеха да надушат газта и да се обадят на аварийната служба или на Рап и жена му. От тръбата се чу тихо съскане и до него достигна леката миризма на течен пропан. Остана под цистерната още няколко минути, за да се увери, че изпускането е постоянно. След това излезе оттам и отвъртя капачките на тубите с бензин.
Ако всичко минеше по план, тубите щяха да бъдат съборени още от първата експлозия. Огнената вълна щеше да достигне до дъното на цистерната почти веднага. Пожарът от къщата щеше да възпламени бензина, който на свой ред щеше да се смеси с пропана от цистерната. Вторичната експлозия щеше да вдигне във въздуха удължителя, контакта, тубите и най-вероятно цялата къща. И тъй като нямаше да останат никакви веществени доказателства, вината щеше да падне върху газовата компания на Чесапийк Бей.
38.
Когато Рап излезе от наркоза, се чувстваше замаян и дезориентиран. Постепенно осъзна, че се намира в болнична стая. Погледна към коляното. Кракът му беше на мястото си, но не го чувстваше. Беше повдигнат и покрит с чаршаф. Тя го докосна толкова нежно, че отначало дори не забеляза присъствието й. Бавно обърна глава и погледна в красивите зелени очи на жена си. Примигна няколко пъти и огледа стаята. Завесите бяха спуснати. Не знаеше колко време е бил под упойка. Когато погледна Ана, тя го дари с лъчезарната си усмивка и го попита как се чувства.
— Жаден — отговори той с дрезгав глас.
Тя повдигна леглото му и му даде да пие вода през сламка.
— Лекарят каза, че всичко е минало много добре.
Рап отново се огледа.
— Колко е часът?
— Малко преди единайсет.
— Сутринта ли?
— Да.
Разтърка очи.
— Кога ще можем да се разкараме оттук?
Тя се усмихна.
— Казах им, че няма да искаш да останеш.
— Можеш ли да дръпнеш пердетата?
Жена му стана и дръпна тежките сиви завеси. Рап примижа. Ана съзнаваше, че не може да го задържи в леглото още два часа, и затова отиде да потърси лекаря. Двамата се върнаха след няколко минути и лекарят вдигна чаршафа, с който бяха покрити краката на Рап. Внимателно разви стягащия бинт и махна торбичката с лед. Рап погледна коляното си. Изненада се, че не е подуто. Лекарят каза, че операцията е минала много добре. Обясни, че бил почистил хрущяла и премахнал два костни шипа, които вероятно били причината за болките.
— Чувствате ли нещо? — попита.
Рап се замисли кой отговор би го изпратил вкъщи по-бързо.
— Да.
— Боли ли ви?
Той сви рамене.
— Тъй като сте тичали с това нещо доста време, предполагам, че имате доста висока търпимост към болката. Жена ви каза, че искате да се приберете вкъщи веднага.
— Да.
— А като цяло как се чувствате?
— Чудесно — излъга Рап. Главата го цепеше и леко му се гадеше.