Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
— Той е много зает.
— А ти си бил трудно дете, нали?
— Може би.
— Прав ли съм, че животът със скъпото ти татенце няма нищо общо с този на нормалните семейства? — господин Х. чакаше отговор. — Кажи ми истината.
— Мразя го — изтърси Били.
— Защо?
Били отново скръсти ръце. В очите му се появи студенина.
— Защо го мразиш, синко?
— Защото е жив.
34
Бет се взираше в безбрежната бяла далечина. Намираше се в някакво сюрреалистично място с размити граници, което създаваше впечатлението, че е безкрайно.
Изплувала от мъглявината, една самотна фигура, осветена отзад, постепенно се приближаваше към нея. Чувстваше, че е мъж и че не представлява опасност за нея. Стори й се, че го познава.
— Татко? — прошепна тя. Не беше сигурна дали има предвид собствения си баща или самия Бог.
Мъжът все още беше доста далече, но вдигна ръка за поздрав, като че ли я беше чул.
Тя пристъпи напред, но внезапно усети в устата си непознат вкус. Докосна устните си с пръсти. Погледна към тях и видя, че са червени.
Мъжът отпусна ръката си. Той като че ли знаеше какво означават червените петна.
Бет внезапно се върна в тялото си. Имаше чувството, че е катапултирала и се е приземила върху чакъл. Всичко я болеше.
Извика. Щом отвори уста, отново усети непознатия вкус и преглътна инстинктивно.
И стана чудо. Кожата й се изпълни с живот, както балонът се пълни с въздух. Сетивата й се възвърнаха.
Слепешката сграбчи нещо твърдо и се вкопчи в източника на този вкус.
Рот усети как Бет подскочи, сякаш през нея мина електрически ток. След това започна нетърпеливо да пие от шията му на големи глътки. Ръцете й стиснаха здраво раменете му, ноктите й се забиха в плътта му.
Рот нададе вик на триумф и се отпусна на леглото, за да може кръвта му да тече по-лесно. Извърна главата си на една страна, разкривайки шията си за устните й. Бет изпълзя върху гърдите му, косата й се разстла върху него. Въодушеви се от влажните звуци при смукането и съзнанието, че й дава живот.
Прегърна я леко и погали ръцете й. Насърчаваше я да пие повече. Да вземе всичко, което й е нужно.
Мина доста време, но накрая Бет вдигна глава. Облиза устните си и отвори очи.
Рот беше впил поглед в нея. На шията му зееше рана.
— О, Господи… какво съм ти сторила? — тя протегна ръка, за да спре кръвта, която се процеждаше от вената му.
Той хвана ръцете й и ги допря до устните си.
— Ще ме приемеш ли за твой хелрен?
— Какво? — беше й трудно да разсъждава.
— Омъжи се за мен.
Погледна раната на шията му и стомахът й се сви.
— Аз… аз…
Изведнъж я преряза силна болка. Разля се по цялото й тяло. Отведе я в мрачната клетка на агонията. Тя се преви и се затъркаля по матрака.
Рот се надигна и я притегли в скута си.
— Ще умра ли… — простена тя.
— О, не, лийлан. Няма да умреш. Болката ще премине — прошепна той. — Но няма да ти е лесно.
Целият й храносмилателен тракт се сви конвулсивно и тя падна по гръб. Едва различаваше лицето на Рот от болка, но все пак забеляза тревогата в очите му. Той пое ръката й в своята, а тя се сгърчи от новия мъчителен пристъп.
Зрението й се замъгли. Дойде на себе си за миг, после пред очите й пак падна мъгла. Цялата беше потънала в пот, чаршафите бяха мокри. Стисна зъби и се изви като дъга. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна, опитвайки се да избяга от болката. Не знаеше откога е така. Може би часове. Или дни.
Рот беше до нея през цялото време.
За пръв път той въздъхна облекчено някъде след три през нощта.
Бет най-после лежеше неподвижно. Но не мъртвешки неподвижно. Просто тялото й се беше успокоило. Беше толкова храбра. Понесе болката, без да хленчи, без да плаче. Дори той се беше молил преобразяването да приключи по-бързо.
Бет каза нещо прегракнало.
— Какво, моя лийлан? — той сведе глава към устните й.
— Душ.
— Добре.
Стана, пусна водата и се върна за нея. Внимателно я взе на ръце и я отнесе в банята. Не можеше да стои права, затова я сложи да седне на мраморния плот, съблече дрехите й и отново я вдигна на ръце.
Застана под душа и остави водата да се стича по гърба му, вместо директно върху нея. Искаше първо да провери дали температурата няма да й е неприятна. Бет не протестира и Рот най-напред подложи под душа краката й, за да не бъде усещането твърде внезапно. Постепенно остави струите да обливат цялото й тяло.