Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Е, Сервилия — каза рязко Ливия Друза. — Много се радвам, че двамата с татко ти сте се научили да говорите на един език. Но когато той се върне у дома и двамата се видите, ще искам от теб да се покажеш като голям човек. Това, което ти разправях току-що за отношението ми към него, той не трябва да го научава. Всичко, което си чула тази вечер от мен, е тайна, споделена от майка на дъщеря, разбираш ли?
— Защо да е тайна? Нима той сам не знае?
Ливия се намръщи. Опитваше се да познае какво има предвид дъщеря й.
— Ако наистина говориш толкова често с баща си, Сервилия, сигурно си разбрала, че той не предполага за неприязънта ми към него. Татко ти не може да се похвали с особена наблюдателност. Ако не беше така, навярно щеше да ми харесва повече.
— О, да ти кажа честно, ние с него никога не си губим времето да разговаряме за теб — изсъска злобно тя. — Има толкова по-важни неща за обсъждане…
— За седемгодишна си се научила доста добре да обиждаш хората.
— Никога не бих обидила татко — заяви тя.
— Толкова по-добре за теб! Все пак не забравяй какво те помолих. Днешният ни разговор трябва да остане в тайна. Аз те удостоих с честта да споделя нещо с теб, надявам се, че ще постъпиш като истинска римска патрицианка и ще се отнесеш към тайната ми с… уважение.
Когато през април за цензори бяха избрани Луций Валерий Флак и Марк Антоний Оратор, Квинт Попедий Силон нахълта в дома на приятеля си Друз, обзет от дълбоко вълнение.
— Колко прекрасно, че най-после можем да си говорим, без да се оглеждаме дали не ни подслушва Квинт Сервилий! — не скри щастливата си усмивка Силон; той нямаше навика да си прави оглушки, когато Цепион злословеше против него, затова и не си пестеше забележките по адрес на надутия патриций.
Друз пък, който във всичко заставаше на страната на Силон, но, обвързан с роднинските си задължения към Цепион, предпочиташе да мълчи, сега пак не обърна внимание на последната реплика.
— И коя е причината да се чувстваш толкова радостен? — попита той.
— Цензорите! Обещаха да проведат най-щателното преброяване на римските граждани в историята на Рим. Не само това, ами смятат да подходят по напълно различен модел. — Силон чак бе вдигнал ръце в знак на благодарност към боговете. — О, Марк Ливий, нямаш представа с какъв песимизъм бях свикнал да гледам на положението на цяла Италия! Бях стигнал дотам в отчаянието си, че смятах за единствено решение на проблемите ни пълно отцепване от Рим, ако трябва с цената на война.
За пръв път Друз научаваше за кроежите на Силон, затова едва не подскочи на стола си. Застана с изправени рамене и тревожно изгледа приятеля си.
— Отцепване? Война? — не можеше да проумее той. — Квинт Попедий, как дори ти минават през ума подобни неща? Никога не съм си представял италийските проблеми да бъдат решени другояче, освен по мирен път, и знаеш, че отдавам цялата си енергия в името на това мирно разрешение.
— Знам много добре какво правиш за нас, приятелю, а пък ти можеш да ми вярваш, че доколкото зависи от мен, до отцепване никога няма да се стигне. Още по-малко до война. Колкото тези възможности биха били пагубни за Рим, толкова биха се оказали те пагубни и за самата Италия. Цената, която ще трябва да заплатим — и в хора, и в пари, — ще разори народите ни за десетилетия напред, независимо от това кой ще излезе победител. От граждански войни плячка не се взима.
— Забранявам ти дори да споменаваш подобни неща!
Силон се извъртя на стола си, облегна лакти на писалището на Друз и се наведе към него.
— Точно така, няма да ги споменавам! Защото изведнъж разбрах как Рим би могъл да покаже своята загриженост за италийските си съюзници — просто като освободи голяма част от тях от непривилегированото им положение.
— Имаш предвид всеобщо гражданство?
— Не всеобщо гражданство, това би било невъзможно. Но достатъчно големи компромиси, които, веднъж сторени, рано или късно ще доведат до раздаване на всеобщо гражданство на полуострова.
— И как ще стане това? — попита Друз, който се чувстваше в известен смисъл излъган. Винаги бе смятал, че е изпреварил Силон с идеята за раздаване всеобщо римско гражданство в Италия, а сега се оказваше, че приятелят му е открил може би нещо още по-радикално.