Легенди за Войната на разлома

Тинува, който бе препуснал напред да разузнае, се върна и ги прикани да бързат — беше въпрос на минути, преди първите вражески съгледвачи да дойдат достатъчно близо, за да видят какво става.

Ариергардът на колоната отмина, а Денис стоеше и гледаше. Волфгар стоеше при портата, дъщерите, вече яхнали конете си, се наведоха от седлата, прегърнаха баща си и захлипаха тихо. Той ги потупа по бузите, после плесна задниците на конете и ги отпрати.

Денис изчака да тръгне и последният. Асаяга стоеше безмълвен до него. Надникна в голямата зала и видя трите тела, лежащи на масата сред преобърнати чаши и блюда. Скоро това щеше да е погребалната им клада и Денис отново си помисли за Юрген, представи си го как стои вътре и чака момчето да тръгна с него за дългото пътуване. Зачуди се дали по някакъв начин момчето не бе отплатата заради него и необяснимо защо очите му се напълниха със сълзи.

Една ръка го потупа по рамото. Беше Волфгар.

— Време е да тръгваш, млади Хартрафт. Хайде. Грижи се за момичетата ми.

Денис кимна, неспособен да проговори.

— И ти, цуранино. Ожени се за Алиса. Внуци с твоята кръв ще са чест за мен.

Асаяга се поклони ниско.

— Молбата ти е чест за мен, Волфгар. И ако беше възможно, сам щях да помоля, защото тя е… — Не довърши. — Но на моя свят те ще е робиня и нищо не бих могъл да направя, за да я спася. Ще се погрижа да прехвърли непокътната фронта на Кралството, с цената на живота ми, ако се наложи.

— Мислех си, че ще е нещо такова — каза Волфгар. — Е, добре. Тя ще го надмогне. Хайде, тръгвайте, преди кучите синове да са ви догонили. И гледайте да не се избиете, ще е жалко за такова приятелство.

Двамата замълчаха.

— Хайде, вървете. Актьорът трябва да знае кога да напусне сцената, поетът — кога да свърши поемата, а бардът — кога да остави лютнята.

Асаяга отдаде чест, но се поколеба. Протегна ръка, леко докосна стареца по лицето, а после се обърна и затича към портата да догони колоната. Само Тинува и Грегъри бяха останали да изчакат Денис.

— Довиждане, Волфгар.

Волфгар се засмя тихо.

— Щеше да е хубаво да имах още една нощ. Канех се да се пробвам с онова червенокосо слугинче, дето хвърли око на раненото цуранско момче. Ехх… — И без да спира да се смее, потупа с обич Денис и рече: — Ако имаше мозък колкото торба камъни, щеше да се ожениш за моята Роксана. Тя може да е корава понякога, но има сила и може да обича. Ще е добра за тебе, момко. Ще изцери раната, която те гнети от толкова години.

Денис се изчерви. Беше твърде смутен, за да отвърне нещо. Остави Волфгар да го придружи до портата — старецът му шепнеше в ухото прочутата си балада за пороците на краля и спомените, които събуди тя, го накараха да се усмихне. Ръката на Волфгар се отдръпна от рамото му.

Преди да е разбрал какво става, Денис вече бе излязъл през портата, а Волфгар от другата страна бавно я затваряше, после намести железния лост.