Вълшебницата
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Вълшебницата». Краткое содержание книги:
С всеки отминаващ ден силите на Никола го напускат, Пернел продължава да е затворена в Алкатраз, а Скати изчезва вдън земя. Близнаците могат да разчитат единствено на мощта на Кларент, меча близнак на Екскалибур. Но неговата тъмна сила се процежда в душата на онзи, който се осмели да го използва. За да победи Дий, Никола трябва да открие Древен, който да научи Джош и Софи на третата магия — водната. Единственият способен на това е най-старият безсмъртен на земята, цар Гилгамеш, който напълно е загубил разсъдъка си и обитава самото сърце на владенията на Дий — Лондон…
— Как така не си с Никола и децата? — попита тя тревожно, взирайки се в плоската метална чиния с леко обезцветена вода. Струйки от бялата й аура пълзяха по повърхността на течността.
От водата се взираха тревистозелени очи, уголемени и немигащи.
— Разделихме се. — Макар че гласът на Скатах едва се чуваше, звучеше жално. — Имах един проблем — призна тя и от смущение келтският й акцент се усили.
Вълшебницата седеше, опряла гръб в топлите камъни на фара на Алкатраз, и се взираше в течността пред себе си. Пое си дълбоко дъх и вдигна поглед към града отвъд залива. Сърцето й се бе разтуптяло, щом осъзна, че Никола и децата са останали без защита. Когато говори с тях, бе предположила, че и Скатах е там, някъде отзад, но вниманието й бе погълнато от разговора с Уилям Шекспир, а после я нападнаха байталите. Тя отново сведе поглед. Скатах беше отстъпила по-надалеч от отразяващата повърхност, която предаваше образа, и сега Пернел можеше да види по-голяма част от лицето й. На челото на Скати имаше четири дълги драскотини като от нокти, а едната й скула изглеждаше насинена.
— Проблем, значи. Добре ли си? — попита тя. Трудно й беше да си представи какво Сянката би нарекла „проблем“.
Вампирските зъби на Скатах се оголиха в свирепа нечовешка усмивка.
— Не беше нещо, с което да не мога да се справя.
Пернел знаеше, че трябва да запази спокойствие и да фокусира аурата си. Беше се съсредоточила толкова силно върху ясновидството и поддържането на връзката със Скатах, че другите й защити падаха и тя вече можеше да види трепкащото движение на призраците на Алкатраз във въздуха около себе си. Колкото повече предпазни цветни слоеве се смъкваха от аурата ѝ, толкова повече щяха призраците да се трупат около нея и да я безпокоят, и тя щеше да загуби връзка с Девата-воин.
— Скатах, кажи ми — рече тя спокойно, като се взираше настойчиво във водата, — къде са Никола и близнаците?
Яркочервената коса на Сянката изплува пред очите й.
— В Лондон.
— Знам това. Говорих с него по-рано. — Пернел бе усетила съвсем слабо колебание в гласа на Девата-воин. — Но…?
— Ами, поне мислим, че са още в Лондон.
— Мислите! — Вълшебницата си пое дълбоко дъх и преглътна надигащия се гняв. Трепкаща бяла светлина пробяга по повърхността на водата и образът се накъдри и разкъса. Тя бе принудена да изчака, докато се възстанови. — Какво е станало? Кажи ми всичко, което знаеш.
— По новините съобщават за странни произшествия в града снощи…
— Снощи ли? — попита объркано Пернел. — Кое време е сега? Кой ден?
— Тук, в Париж, е вторник. Малко след два сутринта.
Пернел пресметна времевата разлика: на Западния бряг беше още понеделник, около пет следобед.
— И какви са тези странни произшествия? — продължи тя.
— „Скай Нюз“ съобщи за гръмотевична буря и пороен дъжд над малък район в Северен Лондон. „Евронюз“ и „Франс 24“ излъчиха репортаж за голям пожар в изоставено автомобилно гробище, пак в Северен Лондон.
— Това може да не означава нищо — каза Пернел, макар инстинктивно да разбра, че има някаква връзка с Никола и близнаците.
От другата страна на Атлантика Скати поклати глава.
— Кремъчни върхове на стрели, бронзови копия и арбалетни стрели са били открити из целия двор. Един от репортерите показа шепа от върховете пред камерата. Изглеждаха съвсем нови. Някакъв местен историк определи, че датират от неолита, но каза, че бронзовите копия са римски, а арбалетните стрели — средновековни. Твърдеше, че всички са автентични.
— Имало е битка — рече кратко Пернел. — Кой е участвал?
— Невъзможно е да се каже, но ти знаеш какви твари живеят в града и около него.
Пернел знаеше твърде добре. Десетки създания се бяха заселили на Британските острови, привлечени от изобилието на лей-линии и Сенкоцарства. И повечето от тях служеха на Тъмните древни.
— Намерили ли са някакви трупове в автомобилното гробище? — попита тя мрачно. Ако с Никола или близнаците се бе случило нещо, щеше да обърне града наопаки, но да намери Дий. Ловецът щеше да разбере какво е да си плячка. А тя разполагаше с повече от шестстотин години магьоснически знания, които да използва.
— Гробището е било изоставено. Имало нещо като крепостен ров, пълен с петрол, който бил запален, и всичко било покрито с дебел слой сива пепел.
— Пепел ли? — Пернел се намръщи. — Имаш ли някаква представа от какво е?
— Има няколко вида същества, които се превръщат в пепел, щом бъдат убити — каза бавно Скати.
— Включително безсмъртните хора — добави Пернел.
— Не вярвам, че Никола е бил убит — рече бързо Скати.