Нежни убийства
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нежни убийства». Краткое содержание книги:
Пътуваха към Даунинг Стрийт, за да вземат Сюзън Чандлър за приема в централната библиотека на Пето Авеню. Алекс настоя да тръгнат по-рано, за да не попаднат в задръстване. Вместо това колите по Седмо Авеню бяха малко повече от обикновено.
„Сигурно по закона на Мърфи или нещо от сорта“ — помисли си Джим.
— Какъв проблем разрешихте, господин Алекс?
— Като поканих бащата и мащехата на доктор Чандлър тази вечер, аз ги помолих да се отбият до „Свети Реджис“ и да вземат нейната сестра. Бих се чувствал твърде неловко да се появя като кавалер на две дами.
— О — засмя се Джим, — щяхте да се оправите, господин Алекс.
— Въпросът не е в това дали мога да се оправя. Въпросът е дали го желая? А отговорът е „не“.
„Което означава, че той се спира на Сюзън, не на Дий“ — помисли си Джим. Нямаше никакъв спор, че Дий беше изключително красива дама, разбира се. Беше видял това предната нощ. Но в сестра й Сюзън имаше нещо, което просто грабна Джим от самото начало. „Тя изглежда по-естествена, като човек, когото би могъл да поканиш в дома си, без да се извиняваш, че жилището не е толкова изискано“ — помисли си той.
В шест и пет бяха пред сградата от кафяв камък, където живееше Сюзън.
— Джим, как така винаги успяваш да намериш място за паркиране? — попита Алекс Райт.
— Праведен живот, господин Алекс. Искате ли да ви включа радиото?
— Не, качвам се горе.
— Подранили сте.
— Няма значение. Ще седна в гостната и ще въртя палци.
— Идвате по-рано — възкликна Сюзън, когато Алекс се обади по интеркома.
— Няма да ви преча, обещавам — отвърна Алекс. — Мразя да чакам в кола. Чувствам се като шофьор на такси.
Сюзън се засмя.
— Добре, качете се. Можете да догледате новините от шест.
„Какъв късмет“ — помисли си тя. Косите й все още бяха увити в хавлиена кърпа. Тоалетът й за вечерта — черно сако тип смокинг с дълга тясна пола — висеше над ваната в банята с цел парата да изглади последните останали гънчици. Засега беше облечена с пухкава бяла хавлия, която я караше да се чувства като Великденски заек.
Когато я видя на вратата, Алекс прихна.
— Изглеждате като десетгодишно момиченце — каза й той.
Сюзън също се засмя.
— Дръжте се прилично и се заемете с новините.
Затвори вратата на спалнята, седна пред тоалетката и извади сешоара.
„Трябва съвсем да съм без късмет, ако не мога да си направя сама прическата — помисли си тя. — Макар че никога не изглежда толкова хубава, колкото на Дий.“
— Мили боже, закъснявам! — измърмори тя, докато включваше сешоара.
Петнайсет минути по-късно Сюзън се погледна в огледалото. Косата й изглеждаше добре, допълнителният грим скриваше пораженията от недостатъчния сън. Всичко изглеждаше наред. И въпреки това тя не се чувстваше комфортно. Беше много притеснена.
Завари Алекс да седи в кабинета и да гледа телевизия, точно както го беше инструктирала. Той я погледна и се усмихна:
— Чудесна сте. Гледах новините и ще ви разкажа подробно какво е станало днес в Ню Йорк, само да се качим в колата.
— Нямам търпение.
„Тя изглежда страхотно“ — помисли си Джим Кърли, като държеше отворената врата на колата. Докато пътуваха на север към библиотеката, той следеше внимателно движението, но надаваше ухо и към разговора на задната седалка.
— Сюзън, има нещо, което бих желал да изясня — каза Алекс Райт. — Не бях планирал да каня сестра ви на приема тази вечер.
— Моля, не се тревожете за това. Дий е моя сестра и аз я обичам.
— Не се съмнявам. Но подозирам, че не обичате Бинки. Може би направих грешка, като поканих нея и баща ви.
„Олеле!“ — възкликна мислено Джим.
— Не знаех, че и те ще дойдат — каза Сюзън, а в гласа й прозвуча раздразнение.
— Сюзън, моля ви, разберете, че исках само вие да бъдете с мен тази вечер. Поканата на Дий не влизаше в плановете ми и когато стана така, си помислих, че като включа баща ви и Бинки и ги помоля да вземат Дий, по този начин ще изразя определено отношение.
„Добро обяснение — помисли си Джим. — Хайде, Сюзън, не се сърди на човека.“
Алекс чу смеха й.
— Струва ми се, че изпращам неточни сигнали — каза Сюзън. — Не исках да прозвуча така раздразнена. Трябва да ми простите. Имах ужасна седмица.
— В такъв случай ми разкажете за нея.
— Не сега.
„Всичко ще бъде наред“ — помисли си Джим с въздишка на облекчение.
— Сюзън, по принцип не обсъждам този тип отношения, но наистина разбирам какво чувствате към Бинки. Аз също имах втора майка, макар че в моя случай положението беше малко по-различно. Баща ми се ожени повторно, след като майка ми почина. Тя се казваше Джери.