Бар „Дивата зона“
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бар „Дивата зона“». Краткое содержание книги:
Кристин усети как то хлътна, за да го приеме. Видя очите му да търсят нейните в мрака.
— Благодаря. Много си мил.
— Истина е. Не съм мил.
— Мисля, че си.
— Може би, в сравнение с Джеф…
Помълчаха няколко секунди.
— Искаш ли да говорим за това? — попита Кристин.
— За кое?
— За това, което става с Джеф и Сузи.
— Какво става с Джеф и Сузи? — повтори Уил, превръщайки изречението, във въпрос.
— Не съм сигурна.
— Напротив.
— Добре, така е — съгласи се Кристин.
— Мислиш, че спят заедно — заяви Уил.
— Да.
— Днес следобед не беше сигурна.
— Сега съм сигурна — каза му тя.
— Защо? Кое се промени?
— Джеф.
— Не разбирам. Той ли ти каза, че спят заедно?
— Не.
— Тогава как…
— Просто зная.
— Женска интуиция?
— Познах по гласа му — каза след кратка пауза Кристин.
— Гласа му? — повтори Уил.
— По телефона. Начинът, по който произнесе името на Сузи. Беше просто… различен.
— Различен?
— Те спят заедно, Уил — увери го Кристин.
Той се приведе напред, постави лактите на коленете си, а брадичката в дланите си.
— Дам — съгласи се накрая.
— Помъчи се да не го приемаш лично — посъветва го тя след още една минутна пауза. — Аз не го приемам така.
Уил размърда глава към нея.
— Как може да не го приемаш лично? Твоето гадже спи с друга жена.
— Наистина не е кой знае какво.
— Аз наистина не ти вярвам.
Този път бе ред на Кристин да повдигне рамене.
— Добре. Не ми вярвай.
— Мисля, че той е луд — добави Уил. — Да мами жена като теб.
— Той е Джеф — каза Кристин. Той е мъж, помисли си тя.
— Аз никога не бих направил подобно нещо.
— Не?
— Не и ако имах някого, като теб.
— Ти не ме познаваш много добре, Уил.
— Мисля, че те познавам.
— И какво знаеш?
— Зная какво виждам.
— И какво точно виждаш, като ме погледнеш? — попита Кристин, внезапно изпитала нужда да разбере. — Зад изкуствените цици, боядисаната руса коса и изкуствените мигли? Кажи ми, какво виждаш? — Усети как погледът на Уил премина по лицето и.
— Виждам една жена с красива душа — отговори Уил.
— Ти виждаш душата ми? — Кристин опита да се засмее, но смехът заседна в гърлото й, а очите й натежаха от сълзи.
— Аз те разстроих. — Уил протегна пръсти към лицето й, но спря, когато я доближи. — Извинявай.
Кристин закри устата си с ръка.
— Мисля, че това е най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.
— Мило — повтори Уил и отпусна ръката си в скута. — Отново тази дума.
— Няма нищо лошо да си мил, Уил.
— Само дето не съм.
— И аз нямам красива душа.
— Мисля, че имаш.
— В такъв случай, както вече казах, не ме познаваш много добре.
— Познавам всичко, което ми е нужно — настоя Уил.
— Не — възрази Кристин, взе дясната му ръка в своята и я повдигна към гърдите си. — Аз съм една жива кукла Барби, Уил. Изкуствена от горе до долу.
— Не — каза той. Пръстите му трепереха.
— Те са фалшиви, Уил. Аз съм фалшива.
— Усещам как бие сърцето ти. Не ми казвай, че и то не е истинско.
Тя поклати глава.
— То не е важно.
— Не го вярваш.
Кристин разхлаби колана на робата си, взе ръката на Уил и я прокара по голите си гърди.
— Искаш ли да знаеш какво чувствам, когато ме докосваш тук? — попита тя и премести пръстите му от едното зърно на другото. — Нищо — отговори си сама, преди той да е имал възможност. — Не чувствам нищо. И знаеш ли защо? Защото всички нервни влакна бяха повредени при операцията. Така гърдите ми изглеждат страхотно — по дяволите, фантастично, — но самата аз не усещам почти нищо. Не ме разбирай погрешно — добави бързо. — Не се оплаквам. Мен ме устройва. Намирам го за повече от справедлива сделка. Отдавна се научих, че чувствата са малко надценявани.
— Не чувстваш нищо, когато те докосвам? — попита Уил. Сега ръката му сама се движеше и нежно почна да масажира първо едната, после другата гърда.
— Всъщност, не — каза Кристин, опитвайки се да пренебрегне леката възбуда между краката си.
— Ами тук? — Уил се наведе и целуна врата й.
От устните на Кристин се изтръгна стон, когато езикът му погали ухото й.