Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Последната билка стана на дим и стаята се изпълни с ухания. Жрецът стегна, на здрав възел вътрешните си енергии и започна преливане в прослава на своя бог. Надвеси се над Кейоке и докосна ледените му ръце, които лежаха неподвижно върху завивката.
— Стари воине — каза той, — в името на Хантукама, моля те да отдадеш десницата си. Ръцете ти не са твои, а на моя бог, за да се трудят за мир и хармония. Отдай стремежа си и върви в обич, и намери своята сила възвърната в пълна мяра.
Замълча и зачака, като риба в дълбините на огряно от луна езеро.
— Намери силата си — промълви той, а в гласа му се таеше търпеливо придумващ тон все едно, че говореше на малко дете.
Най-сетне, едва-едва, под пръстите му се появи затопляне. Усили се до меко жълто сияние.
Жрецът кимна и положи дланите си на лицето на Кейоке.
— Стари воине, в милостта на Хантукама, моля те да отдадеш сетивата си, зрение, слух, вкус, нюх и допир. Сетивата ти не са твои, а на моя бог, за да изпитват великолепието, което е живот. Отдай своята реч и върви в радост, и намери сетивата си многократно усилени и жизнени.
Този път сиянието се появи по-бавно. Жрецът надви умората и продължи, като положи сухите си длани над сърцето на Кейоке.
— Стари воине, по волята на Хантукама, моля те да отдадеш желанията си. Духът ти не е твой, а на моя бог, да отразява съвършенството на целостта. Отдай нуждите си и живей в състрадание, и намери съществото си изпълнено докрай.
Зачака, присвит в себе си като камък. Помощникът наблюдаваше със скръстени ръце и широко отворени очи. А после сиянието се появи, запращя, лумна като огън и обгърна болния от глава до пети в пелени от непроницаем блясък.
Жрецът отдръпна дланите си, сбрани в шепи все едно, че са побрали в себе си нещо неизмеримо ценно, и промълви тихо:
— Кейоке.
Воинът отвори очи, вцепени се и извика от ослепителната светлина, която прониза очите му и изпълни духа му с благоговение.
— Кейоке — повтори жрецът. Гласът му бе уморен, но благ и приветлив. — Не бой се. Вървиш в светлината на моя бог, Хантукама Лечителя. Твоята Господарка се помоли за здравето ти. Ако моят бог ти дари живот и възвърне здравето ти, как ще й служиш?
Очите на Кейоке се впериха право напред, в бляскавата плетеница на заклинанията на лечителя.
— Служа й, както винаги, както баща на дъщеря, защото сърцето ми я знае като детето, което така и нямах. На Сезу служех за чест. На децата му служих от обич.
Умората напусна жреца.
— Живей, Кейоке, и се изцери по милостта на моя бог.
Разтвори ръцете си и светлината блесна непоносимо, ослепително ярка. След това бавно угасна, оставяйки само тлеещата жар в мангала и разсейващия се дим от изгорели билки.
Кейоке лежеше кротко, затворил очи. Но смътна розовина се показваше под кожата му, а дъхът му беше дълъг и дълбок, като на човек в сън.
Жрецът приседна внимателно на възглавничката, на която преди беше коленичила Мара, и каза на младия си помощник:
— Доведи Господарката на Акома. Кажи й с радост, че нейният воин е необикновен мъж. Кажи й, че ще оцелее.
Момчето изтича да изпълни волята на господаря си. Докато се върне с господарката, жрецът вече беше прибрал мангала. Пепелта и въглените бяха изчезнали мистериозно и дребничкият мъж, донесъл им чудото, се беше свил на кълбо и спеше на пода.
— Изцеряването беше трудно — сподели момчето помощник.
Мара нареди на слугите да се погрижат за господаря му и да донесат храна за момчето, отиде до постелята и смирено погледна Кейоке.
— Ще спи няколко дни — обясни момчето. — Но раните му ще се затворят бавно. Не очаквайте да се вдигне на крака много бързо.
Мара се усмихна горчиво. Можеше да види промените, издаващи завръщане към жизненост, и сърцето й пееше от благодарност за дара на жреца и неговия бог.
— Ще ни трябва воин с необикновена сила и кураж, за да каже на този стар ветеран, че трябва да лежи в леглото си. Защото доколкото го познавам, още щом се събуди ще поиска меча си.
Дните минаваха в трескава суматоха. Идваха пълномощници и ги отпращаха при Джикан, за да уточнят продажби на нийдра и пристигащи товари с продоволствие. Навесите, които приютяваха разплодните животни, сега бяха наполовина пълни със сандъци с нови брони и мечове. Кожарите на Акома шиеха шатри за пустинния лагер, а грънчарите правеха глинени противоветрени светилници, които да загръщат напоени в масло парцали вместо факли. Достари беше гола земя, без никакви дървета. Дърводелците разпалваха пещи, за да правят въглища.