Тайната на Пегас

Историите за серум на истината са празни приказки. Освен в някои стари шпионски романи, опиатите обикновено не помагат много. Натриевият пентотал, скополаминът и други подобни наркотици потискат способността на мозъка да измисля лъжи, но са и рисковани. Ако се използва твърде малко количество, обектът продължава да лъже, а при голяма доза или заспива, или умира. Онова, което опиатът го кара да бръщолеви, е неразбираемо.

Обикновените старомодни изтезания също не са надеждни. Имат резултат в изтръгването на самопризнания, но не и в получаването на информация, защото разпитваният е готов да изрече всякаква лъжа, за да спре болката. Ланг много се надяваше, че тамплиерите знаят това.

Бяха го учили, че целта на съвременния разпит е да изтощи обекта и да пречупи волята му. Не толкова учтивият израз беше вид промиване на мозъка.

Той се измъкна от леглото и обиколи малката стая. Извитата вътрешна стена го накара да се запита какъв е външният вид на сградата. На единствения прозорец имаше капаци и несъмнено решетки отвън. На вратата беше монтирана сложна месингова ключалка. Ланг се наведе, затвори едното си око, присви другото и погледна, но не видя нищо. Ключът беше оставен от външната страна.

Слабата светлина на тавана открояваше малко сенки, защото освен Ланг и леглото, в помещението нямаше нищо друго. Нито картини на стените, нито килим на пода. С изключение на ръчно накования дървен под и красивите и несъмнено много скъпи тапети, все едно се намираше в затворническа килия.

Освен… Той потърси врата за тоалетна, но не видя такова нещо. Наведе се и забеляза порцеланово нощно гърне под леглото. Е, поне нямаше да бъде онзи, който щеше да го изхвърля. В това положение всяка хубава новина беше добре дошла.

Ланг обиколи стаята втори път и започна да брои гвоздеите на пода. Поддържането на съзнанието заето беше най-успешната защита срещу дезориентацията. Когато стигна до шестдесет и втория гвоздей, ключът се завъртя в ключалката. Ланг се хвърли в леглото, легна и се престори, че все още е в безсъзнание.

— Престанете, господин Райли — каза познатият до болка глас. — Въздействието на успокоителното средство, което ви дадохме, трябва да е преминало. Да се правите на ударен, както се изразявате вие, американците, няма да ви бъде от полза.

Ланг отвори очи и зяпна от изненада. Сякаш се беше върнал назад във времето. На прага стоеше мъжът с посребрелите коси, облечен в ризница, а върху нея — бяла туника с ален малтийски кръст на гърдите. На краката си носеше метални обувки със заострени носове.

— Нека да отгатна — рече Ланг. — Готвиш се да поискаш сърце от магьосника.

Тамплиерът го погледна безучастно и се намръщи.

— Моля? Предполагам, че имате предвид облеклото ми. Тамплиерите се обличат традиционно, когато са в храма.