Великата китайска зоологическа градина

И обяснението на Шан по време на обиколката:

„Нашите дракони, нашите архозаври, са оцелели след сблъсъка с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, като са изпаднали в хибернация дълбоко под земната повърхност”.

Както и коментара на Ху Тан относно залежите от никел под Центъра за гнездене:

„Зоологическата ни градина е построена върху второто по големина находище на никел в този район. Най-голямото е при Кратерното езеро на петнайсетина километра на северозапад”.

Най-голямото находище на никел...

Си Джей предположи, че колкото по-голямо е никеловото находище, толкова по-голямо ще е и гнездото на драконите...

Оранжева светлина изригна нагоре от вътрешната стена на кратера и Си Джей видя дупка в основата му. Приличаше на входа на тунел.

Два червеногърди императора надничаха в тунела, обърнати с гръб към Си Джей,

От тунела отново изригна светлина и от него се появи черният свръхцар. Императорите моментално се вмъкнаха в тунела и от него незабавно се разлетяха големи парчета стопен никел.

– Мамка му! – изруга Си Джей. – Вече са започнали да копаят към. гнездото.

Надяваше се да не е закъсняла твърде много.

Изведнъж императорите се появиха отново, изреваха нещо на свръхцаря и той се втурна вътре в тунела. Императорите заеха позиции при входа, подобно на стражи.

–           Какво правят? – попита на глас Си Джей.

–           Господар... стопля яйца... – каза гласът на Лъки. – Събужда гнездо...

– Трябва да влезем вътре и да го спрем...

Мощен рев я прекъсна.

Императорите гледаха право нагоре към Си Джей и Лъки. Бяха ги забелязали.

Единият размаха могъщите си криле и се понесе право към тях, като ревеше яростно.

Си Джей се огледа и видя нещо. Накара Лъки да пикира и гонитбата започна.

С по-големите си криле императорът бе много по- бърз от Лъки, но тя бе по-маневрена и докато се носеше надолу към мъглата, направи рязък завой, който изненада императора и. той се оказа на триста метра пред тях.

Но после зави като аероплан и продължи да ги преследва.

–           Лъки! Надолу! – извика Си Джей и се гмурнаха в мъглата, гонени от императора.

Си Джей имаше чувството, че се намира в ужасно бързо увеселително влакче без никакви релси и само с десет метра видимост.

Отвесните скали се появиха от гъстата мъгла с плашеща внезапност, но Лъки се справи великолепно и рязко зави.

Приведена над шията ѝ като жокей, Си Джей рискува да погледне през рамо...

... и видя разтворените челюсти на преследващия ги император! Намираха се само на трийсетина сантиметра от края на опашката на Лъки!

Си Джей рязко завъртя глава напред.

–           Лъки! Нагоре! Веднага! – извика тя и дръпна поводите. Лъки полетя вертикално, избягвайки обвитата в мъгла скала точно пред тях.

По-големият и не така пъргав император не успя да го направи.

С пълна скорост драконът се блъсна в отвесната скала, с главата напред. Чу се ужасен трясък, разлетяха се камъни и Си Джей чу противно хрущене.