Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
В предишните векове варварската пустош в Северна и Централна Европа започнала бавния си преход от бронзовата към желязната епоха. Той бил силно маркиран от доминантното влияние на келтите, чиято култура постигнала надмощие, чрез преселения или чрез косвено предаване, в повечето места от Средна Висла до Ибе-рия, Галия и Британия. Келтите щурмували Рим през 387 г. и вкарали военни сили в Северна Италия. Келтските планински укрепления създали постоянна мрежа от населени места и тяхната търговска дейност се оформила като важен посредник за германските, славянските и балтийските племена, разселени по-навътре в равнината. В края на III век един клон от келтите, галатийците, които се установили в своето царство Тюле в Тракия (върху територията на съвременна България), се сблъскали с бун-
* Катон (Марк Порций) 234-149 г. пр. Хр. - римски държавник, наричан Стари или Цензорът - Б. пр.
** Roma delenda est (лат.) - Рим трябва да бъде разрушен - Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
169
та на своите тракийски поданици и се подготвяли за преместване в съседната Мала Азия, където продължили да съществуват до Средновековието. Тяхното пребиваване в Тракия е потвърдено от наскоро открити надписи в Севтополис и Месемврия (Несебър)27.
Много историци биха сметнали обаче, че през III век пр. Хр. европейският полуостров е бил отдалечен поне с 1000 години от онова, което днес наричаме европейска цивилизация. В частност, европеизмът на древна Гърция е бил поставян под въпрос като анахронистична, интелектуална конструкция, създадена от по-късните европейци. Което е напълно уместно.
Но все пак двата най-поразителни процеса през тази епоха - сливането на гръко-римската цивилизация в средиземноморска и превъзходството на келтите в по-голямата част от вътрешността - поставят два много важни стожера в основите на бъдещото развитие. Има малко следи от обща култура или обща идеология, макар че както гръко-римляните, така и келтите са били индоевропейци (виж Глава IV). Няма абсолютно никакво загатвана за обща идентичност. Независимо от това човек трябва да допусне, че това са били народите, чиито наследници и традиции са се озовали в сърцевината на по-късната европейска история. Едно нещо е да се коригират крайните евроцентрични интерпретации на древния свят, които се налагат прекалено дълго. Съвсем различно е да се отиде в другата крайност и да се твърди, че гърците и римляните имат малко или никакво отношение към по-късната европейска история.
Има определени събития, които са се случили и чиито последствия са все още налице. Човек не може да се преструва, че е иначе. Ако Мориск не беше отворил портата; ако Сиракуза беше устояла срещу римляните както някога срещу атиняните; ако Ханибал беше разрушил Рим, както Рим скоро разрушава Картаген; ако в резултат на това гръцкият свят по-късно се беше слял със семитския Картаген, тогава историята би била доста по-различна. Важното е следното: Мориск е отворил портата.
Карта 8. Римската империя, I век сл. Хр.
III
ГЮМА
Древен Рим, 753 г. пр. Хр. - 337 г. сл. Хр.
В римския свят съществува едно качествено сцепление, което не може да се приложи нито към Гърция, нито към някоя друга цивилизация, независимо от това дали тя е древна или съвременна. Като камъните в римската стена, които се държали един за друг както поради правилното им подреждане, така и заради онзи изключително силен римски цимент, така и различните части от римската сфера на влияние били свързани в масивна, монолитна единица чрез физически, организационни и психологически механизми, физическите връзки включвали мрежа от военни гарнизони, разположени във всяка провинция, и мрежа от каменни пътища, свързващи провинциите с Рим. Организационните връзки се основавали върху общите законови и административни принципи и върху универсалната армия от чиновници, които налагали общи стандарти на поведение. Психологическите механизми били изградени върху страха и наказанието - върху абсолютната увереност, че всеки или всичко, което застрашава властта на Рим, ще бъде разрушено напълно.
Източникът на римската натрапчива идея за единство и сцепление може би лежи в модела на ранното римско развитие. Докато Гърция е израснала от множество разпръснати градове, Рим е израснал от един-единствен организъм. Докато Гръцкият свят се разширява по средиземноморските контури, Римският свят е събран чрез териториални завоевания. Разбира се, че контрастът не е толкова пълен: в лицето на Александър Велики гърците са намерили най-големия завоевател на територии за всички времена; а римляните, след като веднъж се придвижили отвъд Италия, научили добре уроците за морското могъщество. Но все пак съществената разлика не може да се отрече. Ключът към гръцкия свят лежи в неговите кораби с високи носове; ключът към римското могъщество лежи в маршируващите легиони на Рим. Гърците били венчани за морето, а римляните - за сушата. Гъркът бил моряк по сърце, а римлянинът обичал сушата.