Скръбният лабиринт

Първо формулата, после – противоотровата. И това трябваше да стане, преди Пендъргаст да умре.

След като прекоси няколко помещения, Констънс мина под римска арка, украсена с избелял гоблен, и влезе в помещение, в което цареше страшно безредие. Лавиците бяха рухнали; бутилките разбити и тяхното съдържание на пода – резултатът от конфликт, който се бе разиграл тук преди осемнайсет месеца. Тя и Проктър се опитваха да върнат реда в тази пълна бъркотия. Това беше едно от последните помещения, което очакваше възстановяване. По пода бяха пръснати ентомологическите колекции на Антоан: счупени бутилки, пълни с изсъхнали стършелови кореми, криле на водни кончета, гръдни кошове на бръмбари в преливащи се цветове и изсушени паяци.

Тя мина под друга арка и се озова в помещение, пълно с птици от разред врабчови, и оттам – в най-необикновената част на мазето: сбирката на Антоан. Тук имаше кутии, пълни със стари вещи като перуки, дръжки за врати, корсети, банели, обувки, чадъри, бастуни, както и странни оръжия като акербузи, пики, боздугани, бойни брадви, алебарди, мечове, бомбарди и бойни чукове. Помещението в съседство беше пълно със старо медицинско оборудване за хора и животни. Личеше си, че някои уреди са били много използвани. Странно, но следваше сбирка от военни оръжия, униформи и различни видове оборудване, датиращи от времето около Първата световна война. Констънс се спря, за да разгледа с известен интерес медицинската и военната сбирка.

След това идваха инструментите за мъчения: бронзови бикове, винтове за палците, железни девици и най-грозният от всички – крушата за уста. В центъра на помещението стоеше дръвник за екзекуции, до него се търкаляха брадва, парче навита човешка кожа и кичур коса – останки от едно потресаващо събитие, разиграло се тук преди пет години – по времето, когато агент Пендъргаст беше станал неин попечител. Констънс гледаше инструментите безстрастно. Не беше особено разстроена от тези материални свидетелства за човешката жестокост. Напротив – те бяха доказателството, че мнението й за човечеството е правилно и няма нужда от промяна.

Най-накрая стигна до помещението, което беше търсила: химическата лаборатория на Антоан. След като отвори вратата, погледът й бе поздравен от цяла гора стъклария, дестилатори с тънки, подобни на колони тръби, съдове за титриране[34] и други апарати от края на XIX и началото на XX век. Преди години бе прекарала известно време в това помещение, докато асистираше на своя първи попечител. Никога не беше получила потвърждение, но вярваше, че ако Антоан е наследил нещо от баща си, щеше да го намери тук.