Заговор [bg]

Беше в капан. Хората, които я преследваха, имаха могъщи връзки. Нямаше представа доколко дълбоко са проникнали в Националния Епидемиологичен Център. Със сигурност в заговора бе замесен конгресменът, който упражняваше контрол върху бюджета на Центъра.

Главата й се замая. Беше ужасена, че никой няма да й повярва и знаеше много добре, че единственото категорично доказателство, с което разполагаше, си лежи спокойно някъде в секретната лаборатория, за която от собствения си горчив опит знаеше, преследвачите й имат достъп. Знаеше със сигурност само едно: че трябва да избяга от Ралф, преди Джаксън, а може би и другите, да са дошли.

Тя взе вилицата си и внезапно си представи русия мъж, който влетя през вратата на банята в Сан Франциско. После борбата с него, кръвта, бягството… Изпусна вилицата, уплашена отново, че може да припадне.

Ралф я хвана за лакътя и й помогна да отиде до кухненската маса. Нареди храната на една табла и я постави пред нея, като я подкани да се храни.

— Толкова добре се чувстваше преди минутка — рече той. — Ще ти стане още по-добре, ако сложиш нещо в стомаха си. — Той се наведе, взе изпуснатата вилица и я сложи в умивалника, след което извади друга от чекмеджето.

Мариса отпусна глава в ръцете си. Трябваше да се овладее. Ценното време изтичаше.

— Не си ли гладна?

— Не много — призна Мариса. Силната миризма на яйца бе достатъчна да й призлее. Тя потръпна.

— Може би трябва да вземеш успокоително. Ще ти донеса от горния етаж. Какво мислиш?

— Окей.

— Стой тук. — Ралф стисна раменете й леко.

Това беше шансът, за който се бе молила. Веднага след като той излезе от стаята, тя стана и отиде да вдигне телефона. Нямаше сигнал. Ралф сигурно беше прекъснал връзката по някакъв начин. Дотук с надеждата да се свърже с полицията. Изтича да потърси ключовете му за колата в кухнята, но ги нямаше. След това влетя в прилежащата към нея дневна. Имаше малка мраморна кутия на преградата, която ги делеше, в която лежаха няколко ключа, но нито един не беше за колата. Тя се върна в кухнята и тичешком се приближи към фоайето до задната врата. Там имаше корково табло, антикварно писалище и старо бюро. Тясна врата водеше към банята.

Опита първо писалището, преравяйки бързо съдържанието му. Откри някакви ключове със странна форма за къщата, но това бе всичко. Обърна се към малкото бюро и започна да отваря чекмеджетата, откри чифт ръкавици, шалове и дъждобран.

— Какво ти трябва? — попита Ралф, внезапно изникнал зад нея.

Мариса виновно се изправи, като се опитваше да си измисли оправдание. Той я гледаше очаквателно. Пръстите на дясната му ръка бяха стиснати. В лявата си ръка държеше чаша с вода.