Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » На ръба на гроба [bg]
На ръба на гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

На ръба на гроба [bg]

Электронная книга - «На ръба на гроба [bg]». Краткое содержание книги:

Това трябваше да е най-хубавото време от живота на полувампира Кат Кроуфийлд, с нейния любим до себе си. Но въпреки непрекъснатите промени във външността си, които прави, за да прикрива истинската си самоличност, тя е разкрита и изложена на голяма опасност. На всичкото отгоре една жена от миналото на Боунс е твърдо решена да го зарови веднъж завинаги. Този път специалните умения на Кат няма да й бъдат от особена полза. Тя ще трябва да се довери на вампирските си инстинкти, за да спаси себе си и Боунс от съдба, много по-страшна от гроба…
„С всяка следваща книга поредицата става все по-добра, няма да можете да се откъснете от романа, докато не затворите и последната страница…“ „Кофи Тайм Романс“
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 119
Перейти на страницу:

Разнесе се звън на метал, докато Спейд сваляше оковите. Щом се оказа свободен, Тейт се протегна, както бе направил и Док, но доста по-тромаво поради дългия престой в неудобно положение.

— Нали ви казах, че не съм аз.

— Знаех, че ме подозираше — каза Док. — Извинявай, ако съм те притеснил тази сутрин, Кат, но Ратлър те дебнеше, застанал отстрани на къщата. Той разбра, че съм го видял, и реши да направи отчаян ход. Проследих го и стигнах тук точно когато намушка Анет. Куршумите ми поне му попречиха да я довърши.

Боунс сложи ръка на рамото му.

— Изведи Анет оттук и още веднъж приеми огромната ми благодарност.

След като двамата излязоха, Боунс се обърна към Влад с хладна усмивка:

— Какво ще кажеш да запълним овакантеното място на стената?

Бившият княз му отвърна със същата усмивка и двамата оковаха Ратлър с оковите, на които преди това висеше Тейт.

— Сигурно си гладен — казах на Тейт, който веднага след освобождаването си бе дошъл при мен. — Повярвай ми, тук има солидни запаси от храна. Помоли някой да ти ги покаже.

Тейт разтърка китките си, сякаш още усещаше врязаните в тях белезници.

— Мога да почакам. Главата ти кърви.

— Аз ще се погрижа за нея.

Приключил е оковаването на Ратлър, Боунс дойде при мен и притисна устни към раната на челото ми.

— Можеше да си спукаш главата с този удар в стената, да не говорим за риска да бъдеш простреляна. Упорита си като магаре. Добре че поне упорството ти е добре защитено от дебел череп. Още ли не съм ти благодарил за безразсъдното пренебрегване на нареждането ми да стоиш горе?

— Не — отвърнах с лека усмивка.

Боунс ме накара да седна и измъкна един кинжал от колана на панталоните си.

— Ще го направя. Обещавам.

Той сряза дланта си и я притисна към раната на главата ми. Почти веднага усетих изтръпването, съпровождащо заздравяването на раната. Като ме целуна леко, Боунс се отдръпна от мен и се обърна към вампира, който бе причинил цялата суматоха.

— Защо?

В тона, с който бе зададен въпросът, се долавяше едновременно заплаха за разплата и болка от предателството. Ратлър сведе очи.

Спейд му нанесе такъв силен удар с лакът в гърдите, че половината му ръка потъна в гръдния кош.

— Зададоха ти въпрос, Уолтър!

Уолтър, известен още като Ратлър, изпъшка от болка, а Боунс сложи ръка върху рамото на Спейд.

— Всичко е наред, приятелю. Първо ще му дадем възможност да си признае, без да проливаме кръв.

После се обърна сурово към Ратлър:

— Знаеш какво те чака. Колкото и да се мислиш за смел, в крайна сметка всички се пречупват. Така че или ще ни разкажеш подробно точно кога, защо и как си се свързал с Патра и ще запазиш всичките си крайници и кожата върху тях… или ще ти ги откъснем и ще повтаряме тази операция толкова често, колкото те израстват.

За първи път подобна жестока закана не ме изпълни с никакво състрадание. Тъкмо обратното, едва се сдържах да не се нахвърля върху Ратлър и да го разкъсам на парчета за мое собствено удовлетворение.

— За пари ли го направи? — изсъсках аз. — За златото и славата, които тя обеща? Толкова ли си алчен?

— Парите изобщо не ме интересуват. — Не беше ясно на мен ли го каза или на Боунс, защото погледна и двама ни. — Направих го от любов.

— От любов? — повторих невярващо. — Влюбен си в Патра? Тогава си не само абсолютен задник, но и пълен глупак.

— Не в Патра. Във Вивиан.

— Патра уби Вивиан, защо би… — започна Боунс, но внезапно млъкна. Той поклати глава и издаде смразяващ звук, който трудно можеше да мине за смях. — А, разбирам. Значи през цялото това време? Преди няколко месеца ми каза, че Вивиан е убита. Скърбих заедно с теб, негоднико, а през цялото време ти си чакал подходящ момент!

Тогава ми просветна. Спомних си експлозията в къщата на Менчерес, причинена от вампири, които се бяха превърнали в ходещи бомби, за да спасят близките си, отвлечени от Патра. Изглежда Патра бе направила същото и с Ратлър, залавяйки любимата му, за да го принуди да предаде Боунс. Каква гадина беше тази жена! Намразих я още повече, ако изобщо бе възможно.

— Откъде знаеш, че Вивиан е още жива? — попита Боунс.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)