Изтребление [bg]

43.

Звучаха аларми. Наредих всички пехотинци да се подготвят за наземна атака, а офицерите в командния център да бъдат отново обезопасени с „коланите“ на черните ръце. Стотици пехотинци се качваха в реещи се танкове близо до големите врати на трюма. Те щяха да са първата ни вълна и да се втурнат навън веднага щом вратите се отворят. Нямахме представа какво ни чака долу. Надявахме се макросите да ни осигурят безопасна зона за кацане, но с тях никога не се знаеше. Планът беше танковете, подкрепяни от пехотата, да разчистят района. След това щяхме да разтоварим тухлите.

Погледнах замислено към комуникационната конзола. Не бях говорил с макросите, откакто бях поставил активните сензори и бях изпържил едно от опитните им зайчета. Решил бях да кротувам за известно време. Но сега беше важно да получа конкретна информация за целта на мисията ни.

— Команден модул — казах на глас, — отвори канал към макроското командване.

Отговорът се забави повече от обичайното. Сигурно макросите бяха заети с кацането. Или пък предишният им командир бе станал жертва на някоя от мините и сега ме прехвърляха към заместника му.

— Каналът отворен — каза най-после командният модул.

— Преведи и предай следното. Аз съм Кайл Ригс, командир на пехотата на Звездната армада. Трябва да знам какви са целите на нашата мисия.

— Входящо съобщение: „Унищожение на местните биологични единици, които оказват съпротива“.

Въздъхнах. Наистина ли очакваха да избием всички буболечки на планетата?

— Дайте ни координатите на най-важния за тях район.

Получихме в отговор поредица числа. Махнах на капитан Сарин и безполезния ни навигатор. Те бързо откриха мястото върху екрана. Като видях какво сочат координатите, настръхнах.

— Трябва да стигнем до върха на онази двайсет и пет километрова планина? — попитах почти невярващо.

— Не, сър — каза навигаторът, като шареше с пръсти по екрана. Перспективата се промени и вече показваше склоновете странично. — Координатите сочат местоположение под голямата планина, приблизително на морското равнище. Няколко мили навътре в скалата.

— Супер — казах, докато обмислях новата ситуация. Трябваше да изровим врага. И тогава разбрах защо макросите са ни довели тук. Техните големи машини не можеха да се движат в тесни тунели. А врагът вероятно бе достатъчно силен да отблъсне по-малките им роботи работници. — Ясно — добавих след кратка пауза. — Не могат да влязат в тунелите. Което означава, че е време да пратим пехотинците.

Усещах, че всички ме гледат. Не им обърнах внимание.