Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Той се плъзна до средата на цялата седалка. Повечето от бинтовете му бяха паднали при катастрофата и от виелицата и сега за пръв път Бетингър видя сбирката от дебели шевове, тъмни корички и бледи белези, които красяха смръщеното му лице.

Когато картоненият кашон се приземи отзад в коша, издрънча на метал. Веднага след това Такли се качи в буса, отърсвайки снега от сребристата си коса. Над лявата му вежда се беше появила тъмночервена драскотина.

Бетингър включи на скорост. Бусът с тримата полицаи и множество неприятни инструменти потегли.

— Далече ли са Куповете?

— Остават още няколко километра. — Доминик откъсна един конец от шева си.

— Престани — нареди Такли.

— Дразнеше ме.

— Не ги пипай.

Бусът продължаваше на север със скорост 80 километра в час. Бетингър се надяваше да стигнат до Куповете, преди да изгубят битката с природата.

Мятащите се чистачки избутваха снега от предното стъкло, откривайки погледа към поредица от мъртви апартаменти.

— Спомняш ли си, когато ги строяха? — попита Доминик Тъкли.

— Да.

— Сякаш тогава светът беше различен.

— Да, светът тогава беше друг.

Един въпрос без отговор се появи в главата на Бетингър и той погледна спътниците си.

— Как накарахте Себастиан да оттегли оплакването?

Доминик се смръщи.

— Мамка му, какво значение има това сега?

— Има, защото искам да знам. — Лицето на детектива потъмня, а юмруците му се стегнаха около волана. — А ако ми кажеш, че не е моя работа, ще ти избия зъбите.

В кабината настъпи тежко мълчание.

Бетингър заобиколи една дупка в платното, сам изненадан от заплахата, която бе отправил, но и сигурен, че е способен и би извършил такова насилие. Важна част от живота му си бе отишла, а празнината бе запълнена от гняв и скръб, които лесно можеха да узурпират разумното мислене.

Чистачките изскърцаха.

Доминик се размърда на мястото си и погледна Такли, който не отместваше очи от пътя.

— Съгласен ли си? — попита едрият мъжага.

Снегът превръщаше предното стъкло в илюстрация на това какво представлява глаукомата, докато чистачките с колебливи движения не го разчистят.

Шареният мъж сви рамене.

— Добре тогава. — Доминик стрелна поглед към Бетингър, после отново се вторачи в пътя пред тях и виелицата. — Когато Себастиан се събуди от комата, повдигна обвинения срещу нас. Казахме му, че ще затворим целия му бизнес, наистина целия, ако не оттегли обвиненията, но него не го беше грижа. Затворихме го, но Себастиан продължаваше да говори с адвокатите си. Седмица след това му казахме, че ще се заемем с бизнеса на съдружника му, но пак не го беше грижа. Негрото просто искаше да ни закопае. — Едрият мъж изпука със ставите на пръстите и поклати глава. — Този боклук беше убил ченге — нашия приятел, измъчван до смърт, затова не можеше да ни вземе значките и да спечели.