Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Хронолитите [The Chronoliths - bg]
Хронолитите [The Chronoliths - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хронолитите [The Chronoliths - bg]

Электронная книга - «Хронолитите [The Chronoliths - bg]». Краткое содержание книги:

В началото на 21 век Скот Уордън случайно се оказва въвлечен в историческо събитие. Докато разследва експлозия в Тайланд, той открива огромна каменна колона, възвестяваща победата на непознат завоевател след двайсет години. И това е само първият от поредицата паметници, които изникват в различни точки на света, създаващи впечатлението, че идването на завоевателя е неизбежно и дори желано от народите. Теглен от невидими сили в един завладян от нарастващ хаос свят, Скот се опитва да съхрани живота си и същевременно да помогне на стар приятел, който се мъчи да спре бъдещия завоевател. Някаква странна прищявка на съдбата го влече към мястото, където ще се състои окончателната битка с бъдещето.
Кой е пълководецът, чиито победи бележат паметниците?
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104
Перейти на страницу:

Няма да изброявам всички увреждания. Постарах се да си внуша, че рано или късно те ще заздравеят, кръвта по тях ще изсъхне, охлузената кожа ще се възстанови и че някой ден тя ще може отново да отваря широко очи.

Засега ме гледаше през подпухнали цепки.

— Толкова ли е зле? — попита.

Липсваха й няколко зъба.

— Ашли — рекох, — съжалявам.

Тя ме целуна въпреки болката и аз я прегърнах, без да обръщам внимание на счупената си ръка.

Чух я да се извинява. Беше изплашена, не беше сигурна дали ще й простя, задето накрая се бе пречупила и бе издала всичко на Адам Милс. Един Господ знае, че исках да й се извиня, защото бях допуснал да й се случи нещо подобно.

Но вместо това положих внимателно пръст на разранените й устни. Какво значение имаше всичко това? Нали бяхме живи. Бяхме заедно и това бе достатъчно.

Това, което не знаех — и което бях научил едва след разговора с Ашли, — бе, че Морис Торанс не бе изоставил поста си пред апартамента.

Адам Милс бе разкрил, че Морис дежури на пост, и бе проникнал в сградата през задната врата, без да буди подозренията му. Морис бе позвънил на Ашли малко преди Адам да се появи и се бе успокоил, че тя е вкъщи. Беше си тръгнал посред нощ, за да поспи няколко часа в „Мариот“. Държеше у себе си предавател, в случай че на Ашли се наложи да го повика незабавно. Но не бе получил никакво съобщение. На сутринта й позвънил отново, но не могъл да преодолее блока на видеопанела й. Незабавно поел към апартамента и пристигнал долу малко след Катлин, след което направил втори неуспешен опит да се свърже по телефона. Силно обезпокоен, Морис позвънил на Ашли от фоайето.

Тя отговорила по домофона, но гласът й бил променен. Морис заявил, че е от службата за доставка на колети по домовете и че трябва да се срещне с нея, за да му подпише документа.

Аш, която вероятно е познала гласа му, отговорила, че в момента не може да излезе, и го помолила да дойде по друго време.

Морис се съгласил, но я предупредил, че на колета пише „нетрайни продукти“.

Няма значение, отвърнала Ашли.

Веднага щом излязъл от обхвата на камерата, Морис позвънил на местната полиция и докладвал за нахлуване с взлом. После отключил фоайето с ключа, който му бях дал. Представил се на управителя за федерален агент (което в момента не отговаряло на истината) и получил от него ключ от апартамента на Ашли.

Знаел, че полицията ще се забави и че не бива да чака. Качил се с асансьора до нашия етаж, позвънил наново по телефона, за да заглуши действията си и отключил вратата, след което влязъл вътре с изваден пистолет. Неведнъж ми бе казвал, че е пенсиониран агент без кой знае какъв боен опит. Но беше преминал нужното обучение и не бе забравил наученото.

По това време Катлин била заключена в спалнята, а Ашли лежала пребита на канапето.

Без да се поколебае, Морис застрелял мъжа, надвесен над Аш, и насочил оръжие към втория куинист, който се показал на вратата на кухнята.

При звука от изстрела мъжът изпуснал бутилката с бира и извадил оръжие. Успял да простреля Морис в крака, но в замяна получил куршуми в главата и шията.

Ранен в бедрото — почти на същото място, където бе простреляна Сю в Ерусалим, — той все пак успял да успокои Ашли и да освободи Катлин от спалнята, преди да изгуби съзнание.

Кати — която можела да се движи, макар че била пребита и изнасилена — поставила компресираща превръзка на раната, преди да дойде полицията. Ашли се надигнала от канапето и се довлачила до банята.

Взела кърпа, намокрила я и попила кръвта от лицето на Морис, после и от лицето на Катлин.

— Безразсъдна постъпка — оправда се Морис, когато отидох да го навестя в болницата.

— Свършил си, каквото е трябвало.

Той сви рамене.

— Да, сигурно си прав. — Седеше в инвалидна количка, изпружил напред ранения си превързан крак. — Трябва да ми сложат червено флагче, за да не се спъват хората.

— Дължа ти повече, отколкото бих могъл да ти върна.

— Не ставай сантиментален, Скоти. — Но видът му бе на човек, готов да се разплаче. — Ашли добре ли е?

— Оправя се.

— Катлин?

— Трудно е да се каже. Ще позволят на Дейвид да се прибере у дома.

Той кимна. Известно време мълчахме. Накрая отново заговори:

— Гледах го по новините. Рухването на Уайомингския паметник. Малко се забави, но нали Сю това искаше?

— Да, тя получи, каквото искаше.

— Жалко за Хич и Рей.

Изразих съгласие.

— И за Сю — погледна ме многозначително. — Трудно ми е да повярвам, че вече я няма.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)