Чисто удоволствие

— Не исках да те тревожа, скъпа — каза й благо Кейти и изпрати нежен поглед на мъжа си. — Надяваме се на още едно момче.

— Липсваше ни, лельо Мойра — извика Али, прегръщайки я силно. Али беше на пет, червенокоса и зеленоока, беше и най-откритата в семейството. Мери беше на шест, срамежлива, тиха красавица с тъмнокестенява коса и златно-кафяви очи като тези на Мойра. Лиъм беше най-голям и приемаше на сериозно тази отговорност.

— И вие ми липсвахте, миличко — отвърна Мойра, като прегърна още веднъж децата, преди да се отпусне на най-близкия стол.

— Ти си изтощена — проницателно отбеляза Кейти. — Сигурна ли си, че си добре?

— Да, сега като Кейти го спомена, ти въобще не изглеждаш добре — каза Кевин разтревожено. — Какво се е случило в Англия? Трябваше да си останеш вкъщи, където можем да се грижим за теб. Може и да сме бедни, но не сме в бедствено положение.

— Прекалено се притесняваш, Кевин — каза Мойра, разсейвайки загрижеността му. — След ден-два ще бъда добре.

— Деца, идете навън да си играете — предложи той, усетил неудобството на Мойра да говори пред тях. — Край на уроците за днес!

Щастливи да избягат от досадния свят на буквите и цифрите, децата излетяха през вратата. В момента, в който изчезнаха от погледа му, Кевин се обърна към Мойра:

— Искаш ли да ми разкажеш, малката? Нещо те притеснява. Какво се случи в Англия?

— Остави я да си поеме дъх и да си почине — намеси се Кейти, усетила нещастието на Мойра. — Има време за въпроси. Лайъм зае старата ти стая, но може да се премести на тавана. Качвай се, скъпа. Ще ти приготвя чай и ще ти го донеса по-късно.

— Ти си твърде добра с мен — каза Мойра, готова да заплаче. — Толкова много исках да помогна, но нещата не се развиха, както бях планирала.

— Никога не се получава така, както си го представяш — отбеляза проницателно Кевин. — Утрото е по-мъдро от вечерта.

Мойра беше на друго мнение, но си замълча Кевин си имаше достатъчно проблеми и без нейните. Мъжът, когото обичаше, не беше такъв, за какъвто го мислеше. Защо Джак не можеше да разбере, че отказът й да се омъжи за него беше за негово добро? Защо трябваше да провали всичко, като поиска тя да му стане любовница?

Мойра се надигна несигурно.

— Прав си, братко, наистина ми трябва малко почивка. Ще говорим по-късно — стомахът й отново се разбунтува, но този път не можеше да го обясни с вълнението на кораба. Може би наистина беше болна.

— Какво мислиш се е случило? — попита Кевин веднага след като тя излезе от стаята. — Още от самото начало бях против Мойра да заминава но ти знаеш колко упорита може да бъде малката. — Златисто-кафявите му очи потъмняха от притеснение.

Кейти се протегна и сложи ръце на гърба му, за да облекчи напрежението.

— Не знам, но съм сигурна, че е замесен мъж.

Кевин се вторачи в нея смаян:

— Мъж? Нашата малка Мойра? Тя никога не е проявявала интерес към мъжете.

— Нашата малка Мойра е жена — напомни му Кейти. — Само времето ще покаже какво я тревожи.