![Тотален контрол [Total Control - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/2/totalen-kontrol-total-control-bg-download.jpg)
Тотален контрол [Total Control - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тотален контрол [Total Control - bg]». Краткое содержание книги:
Съпругът й Джейсън, компютърен специалист, е въвлечен в смъртоносна игра. Изчезвайки, той оставя след себе си обърканата Сидни, загадката около взривения самолет и един ветеран от ФБР, който трябва да разкрие истината за него и за смъртта на човека, управляващ световните пари.
Бясна гонитба от Сиатъл до Вашингтон, от Ню Орлиънс до Мейн завърта в унищожителен вихър милиардери, технократи, банкери, адвокати.
Сара не отговори веднага, а после трескаво зашепна в слушалката:
— Сидни, цялата фирма знае за статията във вестника! Изпратиха я по факса във всички кабинети. „Трайтън“ заплашва да се откаже от услугите ни. Мистър Уортън е бесен! Не е тайна, че всички шефове обвиняват теб.
— Аз самата знам толкова, колкото и всички те!
— Ами… от вестника излиза… сещаш се какво.
Сидни въздъхна.
— Свържи ме с Хенри. Ще изясня нещата.
Отговорът на Сара я ужаси.
— Днес сутринта имаше управителен съвет. Свързаха се със съдружниците от другите офиси. Говори се, че ще ти изпратят писмо.
— Писмо ли? Какво писмо?
Беше изумена. Чу, че някой разговаря недалеч от секретарката й, и когато тя се обади отново, гласът й беше още по-тих.
— Аз… не знам как да ти го кажа, но чух, че било писмо за уволнение.
— Уволнение? — Сидни вдигна ръка, за да се опре на стената. — Никой не ме е обвинил в каквото и да било, а те вече са готови с присъдата си? Само заради някаква си глупава статия във вестника?
— Безпокоят се за оцеляването на фирмата. Повечето те смятат за виновна. И мъжа ти — добави Сара бързо, — след като разбраха, че Джейсън е още жив… Чувстват се предадени.
— За бога, Сара, а как мислиш, че се почувствах аз?
Сара не отговори. Сидни напипа дискетата в джоба си. Пистолетът издуваше неприятно предната част на блейзъра й. Нямаше как, трябваше да свикне с това.
— Сара, ще ми се да можех да ти обясня всичко, но не мога. Искам само да ти кажа, че не съм направила нищо нередно и просто не знам какво става. Все едно, нямам повече време. Моля те, провери дискретно дали Джеф е на работа. Моля те.
— Добре, почакай, Сид — отвърна Сара след малко.
Оказа се, че Джеф си е взел няколко дни отпуска. Сара й даде домашния му телефон. Сидни се молеше да не е заминал. Най-накрая, около три часа, успя да се свърже с него. Първоначално смяташе да се срещне с него във фирмата, но сега и дума не можеше да става за подобно нещо. Уговориха се да отиде у дома му, в Александрия. Това, че не беше ходил на работа през последните два дни и не беше чул слуховете за нея, нямаше да навреди. Когато му каза, че има проблем с компютъра, той се отзова с готовност. Каза й, че имал да свърши някаква работа, но че ще си е у дома към осем. Нямаше как, трябваше да изчака.
Два часа по-късно някой почука на вратата и я стресна, докато крачеше нервно напред-назад из всекидневната. Погледна през шпионката и отвори вратата изненадано. Лий Сойър не изчака да го покани, а направо влезе и се настани на единия от столовете пред камината, която отдавана бе изгаснала.
— Къде е партньорът ти?
Сойър не обърна внимание на въпроса й.
— Проверих в „Трайтън“ — каза той. — Не ми каза, че си ходила там тази сутрин.
Сидни застана пред него, със скръстени на гърдите ръце. Беше взела душ и сега беше с черна вълнена пола и бял пуловер с остро деколте. Косата й, сресана назад, все още беше влажна. Беше по чорапи — чехлите й бяха до канапето.
— Не ме попита.
Сойър изсумтя.
— Е, какво ще кажеш за видеозаписа, чийто герой е мъжът ти?
— Не съм мислила кой знае колко по въпроса.
— Разбира се, не се и съмнявам.
Сидни седна на канапето и качи краката си горе.
— Какво точно искаш? — попита тя враждебно.
— Няма да е зле, ако започнем с истината. Така може би ще успеем да стигнем до някои решения.
— Например да изпратиш мъжа ми в затвора, докато е жив? Според теб това е решението, нали?
Сойър опипа разсеяно значката на колана си. Лицето му загуби строгия си вид, погледът му помръкна, тялото му се отпусна на една страна.
— Сидни, слушай… онази вечер бях при останките на самолета. Аз… също държах малката обувка в ръцете си. — Гласът му трепна, но той се овладя и продължи: — Видях снимките на семейството ти… щастливо семейство… Симпатичен съпруг, чудесна дъщеря и… много красива съпруга и майка. — Сидни се изчерви. Сойър продължи смутено: — Не мисля, че съпругът ти, дори и да е откраднал поверителна информация от фирмата си, е бил способен да взриви самолета… Но няма да си кривя душата. Не мисля и че е напълно невинен. Заради теб искрено се надявам да е така и цялата тази каша да намери някакво обяснение. Работата ми обаче е да разбера кой свали самолета и кой изби всичките тези хора. — Сойър пое дълбоко въздух. — Сред които и детето, чиято е била онази малка обувчица. Смятам да свърша работата си.
— Добре, върши я — каза Сидни и нервно стисна подгъва на полата си.
— Най-добрата следа, която имам в момента, е мъжът ти. Единственият начин, по който мога да стигна до него, си ти.
— Значи искаш от мен да предам мъжа си?