Драконови сълзи
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконови сълзи». Краткое содержание книги:
Дийн Кунц — майсторът на повествованието… понякога насмешлив, понякога стряскащ, но винаги приковаващ вниманието, ни поднася най-новия си роман — изключително развлекателния.
„Драконови сълзи“ — едно истинско удоволствие за читателя.
— Някой ще ме убие — продължава миризливият.
— Да, това ще съм аз, ако не ми се махнеш от погледа.
— Спокойно, не прибързвай!
Миризливият обяснява:
— В него няма нищо човешко, въпреки че му викам човека с плъховете.
Може би тези хора трябва да се срещнат с жената и момчето в колата. Всички те се страхуват поотделно. Заедно може би ще престанат. Заедно може да живеят на топло място, да си играят през цялото време, да го хранят всеки ден, да се разхождат с кола всички, с изключение на миризливия — той трябва да тича след колата или да престане, да вони толкова, за да не те кара да кихаш.
— Наричам го човека с плъховете, защото е направен от плъхове. Всъщност той е куп плъхове, които се разбягват във всички посоки.
Но как? Как да ги събере с жената и момчето? Как да ги накара да разберат — хората понякога толкова бавно схващат.
9
Когато кучето дойде да души около краката им, Хари не знаеше дали е с оня жалък скитник, Сами, или е само. Не беше ясно колко необуздан може да стане скитникът и дали ще се наложи да употребят сила, а кучето можеше тогава да се намеси. Не изглеждаше опасно, но кой знае.
Всъщност Сами като че беше по-опасен. Уличният живот и причините, които го бяха довели до него, го бяха съсипали беше не просто слаб, а измършавял, подарените от Армията на спасението дрехи висяха свободно, костите му сякаш тракаха, като ходеше, но това не означаваше, че е немощен. Сами потръпваше от прилив на енергия. Клепачите на широко разтворените очи сякаш бяха потънали назад. Лицето му беше изопнато, устните непрекъснато се мърдаха и оголваха лошите му зъби. Сигурно искаше да се усмихва предразполагащо, но вместо това плашеше.
— Аз му казвам човека с плъховете, той самият не се нарича така. Никога не съм го чувал да се нарича някак. Не зная откъде се е пръкнал, къде крие кораба си, просто изведнъж се появява, хоп, и пристига, това садистично копеле, гаден мръсник…
Сами изглеждаше слаб, но напомняше на роботен механизъм, който е презареден, схемите му са прегрели и всеки момент ще гръмне, ще се разпадне на зъбни колела, пружини и пневматични тръби и те ще се изстрелят като смъртоносни снаряди из целия квартал. Не беше изключено да има нож, ножове или дори пистолет. Хари беше виждал треперещи човечета, които сякаш само да ги духнеш и ще паднат, а после се оказва, че са се надрусали с наркотик, който превръща котетата в тигри, и можаха да ги укротят трима яки мъжаги.
— … разбирате ли, не ми пука дали ще ме убие, само ще се отърва. Просто ще се напия и ще го оставя да ме убие, няма и да усетя какво прави с мене — бъбреше Сами и се приближаваше все по-плътно до тях, проследяваше всяка тяхна стъпка ту наляво, ту надясно, набираше се с всички сили. — Но тези вечер, както вече здравата се бях натряскал и смучех втората двулитровка, изведнъж се сетих кой трябва да е човекът с плъховете, по-точно какво е той — извънземен!
— Извънземен — каза Кони с отвращение. — На тия тиквеници само извънземни им се привиждат. Махай се оттук, глупако, или кълна се в Бога, ще те…
— Не, не, изслушайте ме. Винаги сме знаели, че те ще дойдат, нали? Винаги сме знаели и ето, те са тук. Дойдоха първо при мене и ако не предупредя света, всички ще загинат.
Хари сграбчи Сами за ръката и се помъчи да го отстрани от пътя им, но вече се опасяваше за Кони не по-малко, отколкото за скитника. Ако Сами приличаше на пренавит часовников механизъм, който всеки момент ще се скъса, то Кони беше като цяла атомна централа на ръба на аварията. Тя беснееше, че скитникът ги бави по пътя към Нанси Кан, полицейската художничка, защото мъчително усещаше как зората напира от изток. Хари също се дразнеше от Сами, но за разлика от Кони, нямаше намерение да го удря с коляно в слабините или да го блъсне във витрината на някой от съседните ресторанти.
— … не искам да поема отговорността за това, че извънземните ще изтребят целия свят. И без това достатъчно тежи на съвестта ми, не мога да понеса мисълта, че ще съм отговорен, колко хора досега съм подвел…
Ако Кони удареше скитника, никога нямаше да стигнат до Нанси Кан и да се опитат да открият Тик-так. Щяха да се вържат тук най-малко за един час, докато арестуват Сами, като се стараят да не се задушат от вонята му и да не се стигне до полицейски методи на усмиряване (няколко от клиентите на бара бяха долепили лица на стъклото). Щяха да изгубят ценни минути.
Сами сграбчи Кони за ръкава.
— Изслушай ме, жено, само ме изслушай!