Черният корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният корсар». Краткое содержание книги:
Черният корсар не е пират, а смел борец за правда, флибустерите и буканерите, наричащи се братя от брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Днес ние знаем, че тези скромни и честни земевладелци, принудени да станат моряци се отдали на пиратство, защото останали без дом и земя, не са имали друг начин да просъществуват.
Черният корсар е аристократ по произход, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта, истинската любов и приятелството.
Приятно четене и щастливи плавания с „Мълния“ — кораба на Черния корсар.
Корсарът обаче не ги последва. Бе събрал около себе си дванадесетина души, между които Кармо, Ван Щилер и африканецът, с които се бе прикрил зад един храст а края на равнината, после с прибежки прекосиха района на обстрела и стигнаха невредими до подножието на равнината. Едва що навлязоха в гористите склонове, когато чуха отгоре си грохота на тежката артилерия на двата гибралтарски форта и виковете на флибустиерите.
— Приятели, Олонеца се кани да атакува града — викна. — Напред, мои храбреци!
— Хайде да вземем участие в новото празненство — викна на свой ред Кармо. — Чака ни голяма веселба, другари!
Макар всички да бяха крайно уморени, започнаха да се изкачват пъргаво по склона и да си проправят път сред храстите. Изглежда испанците бяха открили частите на Олонеца, защото от върха артилерията яростно боботеше. На този тътен хората на Олонеца отговаряха с оглушителен рев, за да накарат врага да помисли, че са много повече отколкото в действителност.
Гюллетата на тежките оръдия падаха навред, чак в подножието на планината, като поваляха с трясък дървета и клони.
Черният Корсар и другарите му бързаха да настигнат Олонеца, преди да започне атаката на двата форта. Натъкнаха се на пътечка между дърветата и за половин час стигнаха до върха, където срещнаха ариергарда на Олонеца.
— Къде е командирът ви? — попита Черният Корсар.
— В края на гората — отвърнаха.
— Започна ли атаката?
— Чакаме подходящия момент.
— Заведете ме при него.
Двамата флибустиери се отделиха от отряда и провирайки се между гъстите храсти, го заведоха до предните линии, където се намираше Олонеца с някои от помощниците си.
— Поклон пред ада! — възкликна флибустиерът с весел глас. — Съвсем навреме ми идвате на помощ.
— Недей разчита, Пиетро — отвърна Корсарът. — Водя ти само дванадесет души.
— Дванадесет!… А другите? — попита флибустиерът и пребледня?
— Бяха отблъснати в тресавището от втората батарея, след като понесоха тежки загуби.
— По дяволите! А аз разчитах на тях.
Може би са опитали повторно да атакуват. Скоро чух оръдията в равнината да трещят.
— Няма значение. Междувременно ще започнем атаката на по-силния форт.
— А как ще се изкачим без стълби?
— Надявам се да накарам испанците да излязат навън.
— По кой начин?
— Като се престорим, че бягаме. Предупредих хората си.
— Тогава да настъпваме.
— Флибустиери от Тортуга! В атака! — викна Олонеца.
Корсарите, които дотогава се криеха зад дърветата и храсталаците, за да се предпазят от страшния оръдеен огън, се втурнаха към откритото пространство. Олонеца и Черният Корсар тичаха пред тях, за да ги водят и ги предпазят от тежки загуби.
Испанците от предния форт, който бе най-важният и най-добре въоръженият, започнаха стрелба, за да пресекат настъплението, но изглежда беше късно. Макар много да падаха, за кратко време корсарите стигнаха под стените и кулите, опитвайки да се покатерят по тях, като стреляха безспирно с пистолетите по ония, които се подаваха от ескарпите. Някои дори бяха успели да стигнат до горе, въпреки ужасната съпротива на гарнизона, когато прогърмя гласът на Олонеца:
— Морски вълци! В отстъпление!
Корсарите, които бяха в подножието на форта и напразно опитваха да излязат нагоре, побегнаха стремглаво и безредно към близката гора, без да изпускат оръжието от ръка.
Защитниците на форта, надявайки се лесно да ги изтребят, вместо да наведат цевите на оръдията си — спускаха мостовете и се впуснаха безразсъдно след бегълците. Именно това чакаше Олонеца.
Изведнъж корсарите рязко се обърнаха и минаха в контраатака. Испанците не очакваха подобна тактика; изненадани от яростния устрем, те се огънаха и почнаха панически да отстъпват, но пред вратите на форта се спряха, за да възпрат корсарите да нахлуят вътре.
Пред бастионите пламна ожесточена, кървава схватка. И двете страни напрягаха всички сили, навсякъде святкаха саби и трещяха пищови, а ония които бяха останали по ескариите, засипваха с артилерийски картеч и свои, и чужди.
Два пъти по-многобройните испанци вече бяха на път да прогонят флибустиерите и да спасят Гибралтар, когато неочаквано на бойното поле връхлетяха частите на Микеле Баска, който бе успял да си отвори път сред горите на планината. Тези триста души, явили се в такъв подходящ момент, решиха изхода на сражението.
Притиснати от всички страни, испанците бяха отхвърлени и натикани във форта, но заедно с тях влязоха и флибустиерите, начело с Черния Корсар, Олонеца и Баска, по чудо оцелели и тримата.