Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Същата вечер, във вторник, Йохан Шлинкер пристигна в Лондон. Сутринта той се обади от Хамбург в дома, а не в службата на човека, с когото идваше да се срещне.
В девет часа Шлинкер и дипломатът от иракското посолство седнаха да вечерят. Вечерята беше скъпа и цената й се повдигна от плика с еквивалента на 1 000 лири в германски марки, който търговецът подаде през масата. В замяна получи друг плик от арабина и провери съдържанието му. Вътре имаше едно писмо, напечатано на луксозна релефна хартия. То беше адресирано до всички, които това може да засяга, и в него се заявяваше, че долуподписаният в качеството си на дипломат на щатна длъжност в лондонското посолство на Република Ирак е получил искане от Министерството на вътрешните работи на неговата страна да оторизира хер Йохан Шлинкер да осъществи покупка на 400 000 броя 9-милиметрови патрони, които да бъдат доставени в Ирак за попълване арсеналите на иракската полиция. Беше подписано от дипломата и носеше държавния печат на Република Ирак, който в повечето посолства се намира на бюрото на посланика.
По-нататък в писмото се казваше, че доставката ще обслужва единствено и изключително Република Ирак и при никакви обстоятелства няма да се предоставя, в своята цялост или на части, на друга страна. Това беше сертификат за краен потребител.
Когато се разделиха, беше доста късно и германецът остана да преспи в Лондон. Отлетя за Хамбург на другата сутрин.
В петък, към единайсет часа преди обяд, Кат Шанън позвъни на Марк Вламенк в апартамента му над бара в Остенд.
— Намери ли човека, за когото говорихме? — попита той, след като се представи.
Беше предупредил белгиеца много предпазливо да разговаря по телефона.
— Да, намерих го — отговори Малкия Марк.
Той седеше в леглото, а до него похъркваше Ана. Барът отваряше между три и четири след полунощ и затова двамата обикновено спяха до обяд.
— Готов ли е да разговаря за стоката? — попита Шанън.
— Мисля, че да — каза Вламенк. — Още не съм повдигал въпроса пред него, но един приятел тук казва, че нашият човек обикновено е склонен да преговаря при посредничеството на взаимен познат.
— Разполага ли още с онази стока?
— Да — отговори гласът насреща.
— Чудесно — каза Шанън. — Първо ти ще се срещнеш и ще се запознаеш с него. Кажи му, че те е потърсил един клиент, който иска да обсъди с него една сделка. Помоли го за среща през следващия уикенд. Кажи му, че клиентът е англичанин и се казва Браун. Не пропускай да споменеш, че е честен и почтен. Знаеш какво да говориш. Искам да го подготвиш за сделката. Кажи му, че на срещата клиентът би искал да види мостра на стоката и ако е стандартна, е готов да преговаря за условията. Ще ти се обадя към края на седмицата да ти съобщя къде съм и кога ще дойда за срещата. Разбра ли?
— Ясно — каза Марк. — Ще уредя нещата в близките дни. Няма да уговарям твърда дата. Ще оставим срещата за през следващия уикенд.
Размениха си стандартните благопожелания и затвориха.
В два и половина в апартамента пристигна телеграма от Марсилия. Беше подписана с френско име и имаше посочен адрес. Лангароти съобщаваше, че ще телефонира на човека и ще му препоръча Шанън. В последното изречение се казваше, че е започнал да търси спедитор и в рамките на пет дни ще уведоми Шанън за името и адреса му.
Шанън вдигна телефона и се обади в билетния център на „ЮТА ЕЪРУЕЙЗ“ на „Пикадили“. Запази си място за следващата неделя за полета в полунощ до Африка от летище „Льо Бурже“, Париж. В „Бритиш Еъруейз“ си резервира билет за първия полет до Париж на другата сутрин. Малко преди вечеря плати и двата билета в брой.
Наемникът постави в плик 2 000 лири от сумата, която бе донесъл от Германия, и пъхна плика между бельото на дъното на куфарчето си, защото пазителите на хазната на лондонското летище, общо взето, не харесват британски граждани, които напускат страната с повече от позволените 25 лири в брой и 300 лири в пътнически чекове.
Веднага след обедната почивка сър Джеймс Мансън повика Саймън Ендийн в кабинета си. Магнатът прочете доклада на Шанън и остана приятно изненадан от бързината, с която се осъществяваше приетият преди дванайсет дни план на наемника. Прегледа сметките и намери разходите за разумни. Но още повече го зарадва дългият телефонен разговор с Мартин Торп, който до среднощ и през часовете преди обяд бе останал в кантората на един застрахователен агент.
— Казваш, че Шанън ще отсъства през седмицата — каза сър Джеймс на Ендийн, когато помощникът му влезе в кабинета.