Холивудски интриги
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Холивудски интриги». Краткое содержание книги:
— Здрасти — извика тя.
— Здравей — той едва я забеляза.
— Искаш ли да пием по едно кафе? — тя го поглъщаше с очи, предлагаше му свежата си розова плът.
Ако това беше станало преди, той веднага щеше да приеме поканата й. Сега нямаше никакво желание да го прави. Най-сетне беше намерил жената, която търсеше цял живот, и нямаше да се прецака.
Ники седеше зад бюрото си и се опитваше да подреди мислите си. Ричард се държеше като задник, а тя не знаеше какво да прави с него. Беше пожънал голям успех, скоро излизаше новият му филм „Френско лято“, който щеше да бъде представен в големи салони и да се радва на мегавнимание. И все пак той сякаш я ревнуваше от скромното й филмче.
Но това нямаше кой знае какво значение. Вчера едва успяха да разменят по някоя дума. Всъщност той беше обиден, че Лара ще участва в „Отмъщение“. За негова сметка, защото никой не я принуждаваше да го прави. Лара е свободна сама да избира — включително и Джой, когото Ричард ненавиждаше.
Ники беше твърде учудена, че той се чувства толкова засегнат от тази връзка. Може би трябваше да му припомни, че Лара му е само бивша съпруга и е вече крайно време да я остави да се оправя сама.
В този момент се появи един от асистентите на продукцията с цяла купчина бележки. Ники ги прегледа набързо, остави ги на бюрото си, после вдигна телефона и се обади на Шелдън в Чикаго — задача, която отлагаше вече цял ден.
— Как си, Ники? — попита я Шелдън с високомерния тон, който тя отлично помнеше и ненавиждаше.
— Чудесно — тя очакваше той пръв да заговори за Съмър. Но той не го направи. — Добре ли си починахте? — попита тя просто от любезност.
— Да, приятно беше — отговори той.
Кратка тишина. Ники беше тази, която я наруши.
— Знаеш ли, Шелдън — тя търсеше подходящия тон. — Обаждам ти се да поговорим за Съмър.
— Какво има?
— Иска да ходи на училище в Лос Анджелис.
— Защо? — той попита остро.
— Тук й харесва.
— Надявам се, не си й разрешавала много-много да хойка — строго произнесе той.
— Познаваш я много добре и знаеш, че не е момиче, което можеш да държиш изкъсо. Между другото тя ми каза, че никога не й слагаш вечерен час.
— Ти да не си се вързала на тези приказки?
Ненавиждаше разговорите с Шелдън — те отново й припомняха мрачните спомени от миналото.
— И така, какво мислиш за това? — върна се тя към предишната тема. — Одобряваш ли идеята й да остане тук или не?
Отново настъпи продължителна пауза, докато Шелдън обмисляше тази възможност.
— В състояние ли си да й отделяш достатъчно време? — най-сетне попита той.
— Всъщност точно в момента продуцирам един филм — тя се зачуди как ли ще му прозвучи тази новина.
Той шумно си пое въздух. Звучеше почти заплашително:
— Продуцираш филм?
— Какво странно намираш в това? — тя зае отбранителна позиция.
— Имаш ли опит?
— Мисля, че имам достатъчно, благодаря за загрижеността.
— Не — отсече той. — Не съм съгласен с тази идея. Искам Съмър да се върне у дома колкото може по-скоро.
— Ще й предам решението ти.
— Непременно.
— Тя ще бъде разочарована.
— Това не ме интересува особено.
Не, разбира се, че не го интересува. Шелдън беше студен като мъртва акула — само с повече себелюбие.
— Добре — по-бавно изрече Ники. — Може би когато й дойде времето да учи в колеж, тогава ще обсъдим преместването й тук. Може да се запише в Лосанджелиския университет или в Северна Каролина. И двата дават отлична подготовка.
— Решението е мое, Ники.
— Не — възрази му тя; в този момент го ненавиждаше. — То е и мое. И двамата сме нейни родители, нали?
— Ти се отказа от правата си в момента, в който я остави при мене.
Върви на майната си, Шелдън. С кого си мислиш, че разговаряш? С наивното момиченце, за което се ожени? Вече пораснах. И мога да се защитавам.
— Ако си спомняш — гласът на Ники беше убийствено безизразен, — ти настояваше тя да остане при тебе. И я накара да се чувства толкова виновна, че да ми каже и на мене, че това е нейното желание.
Студен смях.
— Ники, Ники… винаги си обичала да се извиняваш със закъснение.
У нея се надигаше старият познат гняв срещу него.
— Как е новата ти невестичка? — започваше да се държи като кучка.
— Добре е — отговори той спокойно. — Опитай се този път да ме разбереш правилно. — Кратка пауза. — Истината, скъпа моя, е, че нещо не се получава. Казвал съм ти го и преди — ти имаш проблеми, имаш нужда от помощ.
— Заври си го отзад! — тя избухна изведнъж. — Все си си същият задник! — и трясна телефона, ядосана и на себе си, че му позволи да я изкара от кожата й.