Сянката на Бога
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Въпреки забраната Ласитър се заема със случая, който го отвежда по целия свят. В хода на разследването той се натъква на мощна организирана сила, която неумолимо пречупва неистовите му усилия да накаже престъпниците. Сериозните му връзки и познанства в различните служби не му помагат особено и той се озовава в ролята на преследвания преследвач.
Кой и защо извършва поредица от абсолютно безсмислени, на пръв поглед, убийства. Ще надхитри ли преследвачите си Джо Ласитър. Пригответе се за шеметно пътуване в дебрите на един напълно непознат свят, в който всичко противоречи на нормалните човешки представи за световен порядък.
Прибра чашите, занесе ги до умивалника, изплакна ги и ги постави на сушилката. После върна в хладилника сметаната.
Хладилникът беше огромен — особено за Англия, където се предпочитаха по-малките модели. Отвън бе плътно покрит с два-три пласта хартия. Истински домашен музей — скици, снимки, покани, изрезки от вестници, рецепти, пощенски картички, вече пожълтели стикери, листчета с телефонни номера без имена, квитанции с глоби и детски рисунки.
Дръпна вратата. Вложи повече сила, за да се пребори с магнита, и от раздрусването куп листа се отлепиха и паднаха на пода. Вдигна ги и се опита да ги закрепи някак обратно. Тогава зърна картичката.
Впи поглед в нея, замръзнал на мястото си. Преди години беше получил абсолютно същата пощенска картичка от Кати. Представляваше снимка в снимката: като фон бе изобразен планинска град в Италия със скупчени върху каменисто било сгради, заобиколени от средновековна стена. Върху този образ бе монтирана снимка на красив малък хотел, чиито собственици явно стояха зад отпечатването на картичката. „Пенсионе Акила“ пишеше на фасадата му.
Все още помнеше гърба на картичката, която той беше получил, и смесените чувства след прочитането й. Всъщност нямаше прочитане, а само поглеждане, защото посланието представляваше скица — една от глупавите й игри на думи. В четири квадратчета бе нарисувана врата и ръка, чукаща на нея. На първото квадратче юмрукът бе в долната част на вратата; на средните две бе по-високо, а на последното — юмрукът вече удряше по горната част. Смисълът беше прозрачен и тъп: „изчукана“. Кати се бе подписала както винаги с легнала странично главна буква „А“.
Беше я молил да не заминава за Италия. Да охлади малко страстите. Но тя вече бе прахосала шейсет хиляди долара и бе вложила три години в преследване на майчинството. Беше започнала да се изморява — и физически, и емоционално. Ставаше все по-крехка и чувствителна. Безпокоеше го мисълта, че може да отиде в някаква никому неизвестна клиника извън страната, макар че си бе направил труда да я провери по телефона и бе научил, че има отлична репутация.
След като бе получил картичката, беше започнал да се измъчва от мисълта, че и това нейно щастие може да приключи с поредното разочарование. Вече се бе случило веднъж при първата й бременност — осъществена в клиника в Северна Каролина, — завършила със спонтанен аборт. Кати бе смазана и почти неутешима. Ласитър не искаше това да се повтори.
Когато Кара Бейкър се върна в кухнята, той тъкмо четеше написаното на гърба на картичката, паднала от хладилника:
Скъпа К,
Тук е красиво и спокойно. Безкрайни слънчогледови ниви.
Пожелай ми късмет.
Обичам те!