Вълкът и гълъбицата
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълкът и гълъбицата». Краткое содержание книги:
— Вие просто сте задължен да празнувате с нас, смели рицарю! Нали сте верен човек на Вилхелм.
Вулфгар нещастно погледна към Милбърн, ала старият рицар сви рамене.
— Хванаха ви, милорд — промърмори той. — Ако им откажете да пиете за коронацията на Вилхелм, може да се стигне и до бой.
Бюфон се ухили.
— Защо не им обясните, че ви очаква най-прекрасната демоазел в целия християнски свят, милорд?
— Ами — изръмжа Вулфгар. — Нали ще поискат да ме придружат, за да се убедят със собствените си очи в красотата й.
Тримата рицари трябваше да се примирят и слязоха от конете си. Настаниха ги край богатата трапеза, наляха им вино и започнаха да ги забавляват с разкази за героични дела и бойни подвизи. Скоро пристигна още една група благородници и пирът продължи с все по-буйни изблици. Внезапно в скута на Вулфгар се намести стройно женско тяло. Вдигна очи и се озова лице в лице с английско момиче, отличено с всички предимства на пола си. Високите гърди се притиснаха в лицето му и силният дъх на мускус замая главата му. Мрачно направи опит да се освободи и аристократите избухнаха в подигравателен смях.
— Няма да намерите друга като нея — провикна се пиянски един граф. — Кълна ви се, че никога не сте преживявали по-буйна езда.
Милбърн и Бюфон се изсмяха в чашите си и Вулфгар сърдито ги изгледа.
Когато най-после успяха да се измъкнат от веселата компания, Вулфгар с мъка отбеляза, че денят вече изгрява над покривите. Ала колкото повече се приближаваха към къщи, толкова по-ведър ставаше погледът му. Погрижиха се за конете и се изкачиха в голямата зала, където Милбърн и Бюфон се строполиха върху постелите си, без да се събличат. Вулфгар почти изтича по стълбите към горния етаж.
Кръвта лудо биеше в слепоочията, а задъханото дишане едва не пръскаше гърдите му. С нетърпение очакваше да застане пред леглото на Айслин. Тайно се надяваше, че тя също не е могла да заспи тази нощ. Смяташе да се освободи колкото се може по-бързо от дрехите си и да се пъхне под завивките.
Ала когато отвори вратата, разочаровано установи, че любимата му вече е станала. Облечена в копринена долна риза, тя седеше на пейката пред огъня и Хлин решеше косите й. Наблизо беше поставен дървен чебър с топла вода. Вулфгар блъсна вратата зад себе си и Айслин изненадано вдигна очи. Хлин изплашено отпусна ръка и отстъпи назад.
— Добро утро, монсеньор — поздрави с усмивка младата жена. Виолетовите й очи сияеха. — Вече се тревожех за вас.
Никога досега не му се беше струвала толкова красива. Захвърли тежката наметка и пристъпи навътре.
— Простете ми, скъпа — отговори меко. — Много ми се искаше да се върна рано при вас, ала дългът ме принуди да остана навън до късно през нощта. Не ме съдете твърде строго, моля ви.
— Прощавам ви — отговори с усмивка Айслин и наведе глава, за да може Хлин да продължи работата си. — Зная, че сте претоварен със задължения. Не вярвам, че през първата нощ, в която съм с вас, сте отишли да се забавлявате другаде. — Изгледа го отстрани и с измамна мекота продължи: — Макар че и тук сигурно гъмжи от привлекателни млади вдовици.
Гласът беше кротък, ала очите й изпитателно го пронизваха. Вулфгар се наведе над чебъра и освежи лицето си. После се потърси като младо куче и капките се посипаха наоколо. Придърпа един стол, отпусна се върху него и вдигна крака върху пейката. Очите му жадно се впиха в стройната фигура, меките форми на която просветваха през копринената риза. Айслин почувства пронизващия му поглед и цялата поруменя при спомена за милувката на силните му ръце. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да остане спокойна. Вулфгар не биваше да усети какво става в сърцето й.
— Вчера ми се стори, че коронясването на херцога не е много по вкуса на тълпата — проговори сериозно тя.
— Стана грешка.
— В страната обаче царят мир и спокойствие. Пътуването ни мина без произшествия — продължи тя и добави с известна горчивина: — Изглежда, англичаните са победени завинаги.
Без да отговори, Вулфгар продължи да я разглежда. Очите му се спряха върху сложната прическа, която правеше Хлин и която разкриваше прелестния й тил. Надигна се с намерение да я вземе в обятията си, ала Айслин бързо се изправи и тръгна към димящата вана. Обърна глава към него и промълви: