Пътят на Икар

1

Връщането ми на Икар се превърна в празник. Естествено, заради резултатите, които носех, но сдържаните иначе икарци толкова ми се радваха, че несъзнателно почнах да си приписвам заслуги, а навярно и да се възгордявам. Не помнех другиго да бяха посрещали така. Новият първи координатор, който досущ приличаше на стария, дойде дори лично в карантинното отделение, където — не ми стигаше многомесечният затвор в кораба — трябваше да изседя още една седмица. Загдето бях имал „контакт“ с друга цивилизация! Майола Бени седеше през цялото си неслужебно време — сега то ми се стори подозрително много — отвън стъкления щит на отделението. Креолското й лице ту аленееше, ту посиняваше в любовното си нетърпение, а за да го прикрие, тя непрекъснато ми разправяше новини и клюки. Родили се бяха двайсет и три деца. (Значи, новият координатор все пак не беше съвсем като стария!) Сред тях — и детето на Майола Бени! Льони Редстър заминал с учудващо голяма експедиция към някаква звезда, Есна се казвала. Говорело се, че било възможно в системата й да съществува цивилизация от хуманоиден тип, но за пръв път ли се говорят такива работи, омръзна ни да ни гъделичкат надеждите, колко пъти вече!… Понякога си мисля, че нарочно отвреме-навреме ни пускат тия слухове, та да не се отчаяме съвсем от самотата си. Ето и ти сега, кой го знае колко е вярно, друг път такива неща се пазят дълго в тайна, а сега, ти още си в карантинното, вече обявиха резултатите, подозрително бързо ги обявиха… А пък Варий Лоц… ах, кой можеше това да предположи! Представи си само, този Варий Лоц, такъв могъщ ум, такава ерудиция и изведнъж…

— Кой е бащата? — прекъснах я. Така запитах, а не „кой е донорът“ и си мислех, че не биваше да съм толкова любопитен.

— Стериус — отвърна тя, сякаш отговорът през цялото време бе стоял готов на върха на езика й.

— Стериус? Извинявай, не искам да те обидя, но в момента това име нищо не ми говори, може би още съм замаян.

— Защото го търсиш на Икар — рече тя, а негроидно пълните й устни вече не успяха да сдържат усмихнатото си тържествуване. — Казвал си ми, че го обичаш.

— Ах, Стериус!

Би трябвало да изпитам облекчение, но аз само се изненадах, че Икар е имал в детеродните си запаси и клетки от починалия толкова отдавна велик музикант.

По-късно, преди да ме отведе у дома, Майола ме отведе при детето. Не можех да й откажа. Беше трогателна в майчинския си ентусиазъм; макар че в същност не беше никаква майка, щом детето е от клонингова присадка.

— Нали е хубав? Великолепно се развива, на мама красавецът!…

Дете като дете, в осмия месец, протягаше се и се наместваше в изкуствената утроба, която в същност беше истинската му майка, и дори сучеше палеца си. Това ме заинтригува, защото — пък може и да съм го учил някога — едва сега узнавах, че детето било в състояние да си смуче пръста още в майчината утроба.